Tyxo.bg counter Конят и ябълковото дръвче
Home Преразказ Конят и ябълковото дръвче

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Конят и ябълковото дръвче ПДФ Печат Е-мейл
Доналд Бисет

Имаше едно време едно ябълково дръвче, което се готвеше да дава плод.
Веднъж при него дойде един кон и реши да почака, докато се родят ябълките, и се наяде до насита.
– Ще ти изям всички ябълки! – каза конят на дръвчето.
Отначало то се зарадва, ала после започна да се безпокои.
„Ами сега какво да правя, като не знам как да родя ябълки?” – помисли си то. Тогава реши да попита магарешкия бодил, който растеше наблизо.
Магарешкият бодил му каза как смята той, че трябва да се раждат ябълки.
Ябълковото дръвче послуша съвета на магарешкия бодил и на есента вместо ябълки роди магарешки бодили.
Стана му много криво. А също и на магарешкия бодил, който съвсем искрено желаеше да му помогне. Ала най-криво стана на коня.
„Сега ще трябва да чакам до другата есен за ябълки!” – помисли си той.
И така ябълковото дръвче реши на следващата година, както му е редно, да роди ябълки. Ала веднъж, когато една катеричка подскачаше по клоните му, то я запита как смята тя, че трябва да се раждат ябълки. Катеричката му каза своето мнение и дървото послуша съвета й. Същата година то не роди ябълки, а катерички. Те подскачаха непрекъснато по клоните му, докато накрая тупнаха на земята и се разбягаха.
И на двамата – и на дървото, и на коня – стана от мъчно по-мъчно.
Така че, когато един ден дойде фермерът, в чиято градина растеше дръвчето, и при полъха на вятъра то зашумя, фермерът го посочи на жена си и каза:
– Виждаш ли това ябълково дръвче! Първата година роди магарешки бодили, а на втората – катерички. Чудя се какво ли ще роди тази година?
– Гледай ти, дърво, което ражда катерички! – възкликна жена му. – А може би, горкото, не знае как да роди ябълки?
– Наистина може да е така! – сети се фермерът и започна да разправя как се раждат ябълките. Жена му напълно се съгласи с него.
Дървото слушаше много внимателно и последва съвета им, а на следващата година вместо ябълки роди бебета.
Жената на фермера беше много доволна, защото много обичаше бебета.
– Много са приятни за гушкане, милинките! – каза тя. – И целите миришат на мляко!
Ала тъкмо тогава бебетата се разреваха. Олеле, какъв шум се дигна!
Всичко това накара коня да се замисли дълбоко.
– Чудя се – каза високо по едно време той, загледан към дървото, – кой ли е най-добрият начин за раждане на коне?
Дървото помисли малко, а после му каза как трябва да се раждат коне. Конят слушаше много внимателно и запомни всичко, което ябълковото дръвче му каза.
Няколко дни по-късно дръвчето попита на свой ред:
– Мило конче, кажи ми, моля ти се, как ти би родило ябълки?
Конят го погледна и му повтори дума по дума онова, което му бе казало дръвчето – как да роди кончета.
– Ще послушам съвета ти! – отвърна дръвчето и за пръв път се почувствува сигурно в себе си.
„Та ти ще послушаш собствения си съвет! – помисли си конят. – Така би трябвало и да бъде!”
Конят беше съвсем прав, защото на другата есен дръвчето се отрупа с прекрасни червени ябълки!
„Ох, ох, ох! – облиза се конят. – Колко обичам ябълки!”

Текстът е подходящ за:
1. Сбит преразказ
2. Преразказ от името на коня
3. Преразказ от името на ябълковото дръвче

 
XHTML and CSS.