Tyxo.bg counter Жълтици за ум
Home Приказки Жълтици за ум

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Жълтици за ум ПДФ Печат Е-мейл

Един бедняк от едно село се хванал на работа при един ковач в далечен град и му работил двайсет години. Дошло време да си ходи и отишъл при ковача да си иска платата.
Ковачът му рекъл:
- Аз много те обикнах, ти си добър работник. Постой още някоя година.
Беднякът отказал и разказал как е оставил млада невеста с малко дете. Тя се врекла да го чака двайсет години и те вече изтекли.
-  Ако и тая година не се върна, невеста ми ще напусне дома ни – рекъл сиромахът.
Майсторът се съгласил и влезли в една стая да се разплатят. Ковачът извадил три жълтици и рекъл:
-  Ти беше добър работник, но аз не съм богат човек. Давам ти три жълтици, защото толкова мога, но да знаеш, че винаги в моята ковачница ще си добре дошъл. Хайде, на добър път!
Сбогували се и беднякът тръгнал към село си. По пътя го настигнали трима пътници. Двама млади и един стар. Разговорили се с младите, а старецът само си мълчал.

Вървели, вървели, по едно време чиракът на ковача попитал защо старецът само си мълчи и се подсмихва нещо.
Двамата млади мъже казали, че това е баща им. И че си мълчи, защото слуша какво си говорят птиците и животните, тъй като има дарба да разбира езика им.  Сиромахът много се зачудил на чутото и попитал братята дали баща им ще каже какво научава от птиците и животните.
- Може и да каже нещо, но трябва да платиш. Той си отваря устата само пред този, който плаща за ум – рекли момчетата.
Селянинът си помислил,че цял живот е живял в бедност и ще е по-добре да чуе някоя умщина.
Извадил едната жълтица и я подал на стареца.
Тогава старият човек издумал:
Мътна вода да не газиш!


Млъкнал и продължили пътя си. Беднякът нямал мира и си помислил, че ще е добре да чуе още нещо от чудноватия старец. Извадил и втората жълтица. Дал я на стареца, а той издумал:
-  Дето се вият орли, трябва да видиш какво става!
Селянинът малко се ядосал, защото нищо не разбрал, но любопитството му го човъркало. Той дал и третата жълтица, а старецът рекъл:
-  Преди да направиш нещо, преброй си един по един пръстите на ръцете и краката!
Стигнали до един кръстопът и се сбогували. 
Чиракът на ковача повървял малко и стигнал до една дълбока и мътна река. Сетил се какво казал старецът, когато му дал първата жълтица и не посмял да мине реката, а тръгнал да търси мост.
В това време до реката пристигнал един мъж на кон и се засилил да мине. Селянинът му викнал, че водата е голяма, но конникът даже не го чул. Повлякла го водата и той се удавил, а конят изплувал и отишъл при селянина.
Вървели, вървели и над една горичка се видяло ято орли. Сетил се човекът какво му рекъл старецът, когато му дал втората жълтица, и тръгнал да види какво има там. Намерил двама мъже да лежат мъртви на земята, а между тях една торба жълтици. Взел парите, погребал мъжете, които се били избили от алчност, и си тръгнал към дома.
Късно вечерта стигнал до къщата си, прозорчето светело. Той се доближил да види какво прави жена му и онемял от ярост. Жена му галела по главата един мъж, който седял с гръб към прозореца, и нещо му говорела. Селянинът си помислил да влезе и да убие невярната си жена, извадил пищова от пояса си, но в този момент се сетил за думите на стареца, когато му дал третата жълтица. Прибрал пищова и почнал да си брои пръстите един по един.  Тъкмо стигнал до деветнайсет и чул:
- Не тъжи, мале, утре тръгвам да търся тате по света. Ще го намеря и ще го доведа у дома.
Бащата ахнал, това бил сина му. Той го оставил в люлката, но двайсет години били минали.
Заживели тримата щастливо, синът скоро довел и невеста, родили се деца.
Вече остарелият селянин на всички разказва какво научил от странния старец.

 
XHTML and CSS.