Tyxo.bg counter Как сиромахът се избавил от оскъдиците
Home Приказки Как сиромахът се избавил от оскъдиците

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Как сиромахът се избавил от оскъдиците ПДФ Печат Е-мейл

Украинска народна приказка
Един селянин бил толкова беден, че често и той, и челядта му си лягали с празен стомах. Пък бил работен, трудел се от сутрин до вечер, ама нищо свястно не излизало от ръцете му. Гдето се вика: злато да пипне, на камък става! Бъхтел се той като риба на сухо – от сиромашията не можел да се отърве. Ту житото му градушка ще убие, ту вола му мор ще умори, ту кокошките пипка ще натръшка.
А бил този бедняк гуслар, какъвто втори нямало в селото. Затова често го канели по сватби и веселби, хората да разтушава. И винаги му давали по нещичко заради свирнята. Така, върнал се той дома една неделя от сватба с развеселено от водката сърце и донесъл на децата си парче сланина и самун бял хляб, какъвто те отдавна не били слагали в уста. Наситил той гладните, а сетне взел гуслата и ударил една хороводна песен. Рипнали децата, разиграли се: хоп-троп! хоп-троп! Гопак играят.
Скачат и клякат децата, а бащата ги гледа и им се радва. По едно време вижда, че заедно с тях подрипват и някакви мънички изродчета, грозни и гадни: с дълги ръчички и зли очички, с криви крачета и хилави вратлета. Пък много – чет нямат!
Почудил се сиромахът, зарязал свирнята. Мигом човечетата се втурнали, заблъскали се, закискали се, та се скрили под печката.


Пита ги той:
– Какви сте вие такива?
А те се обаждат изпод печката с тънички гласчета:
Оскъдници сме ние. Драго ни е, когато някой се трепе по цял ден за корав залък хляб и стиска сол; яде, пък си недояжда. Ние сме деца на сиромашията.
„Ха! – досетил се беднякът. – Затова ли всичко наопаки ми върви? Тия оскъдници значи ми пречат, та не мога да свържа двата края!"
А сетне ги попитал:
– Ами добре ли ви е там, под печката?
Пък те хором отговарят:
– Какво ти добре! Теснотия – ще се издушим. Не видя ли колко сме се наплодили.
– Щом е тъй, чакайте да ви направя едно гнездо по-широко!
Като им рекъл тъй, сиромахът изтичал под навеса и донесъл една делва, па викнал на оскъдниците:
– Ха, излизайте изпод печката, влизайте в новия си дом!
Юрнали се оскъдниците, заподскачали, едно за друго се ловят, натикали се в делвата, а селянинът пита:
– Всички ли влязоха?
– Всички! Всички!
– Да няма някое куцо-сакато да е останало под печката?
– Не! Не! Всички сме тук. Няма между нас куци и сакати.
А селякът само това и чака: похлупил делвата с капака, с тесто го замазал. Отнесъл делвата на полето, та я захвърлил в един овраг под крива и суха дивачка.
„Е, може пък да ми потръгне оттук нататък” – помислил си той и доволен си потрил дланите.



Изминало половин година време, а може и малко повече. Потръгнало му на селянина: каквото залови – все на добро върви. Жито ли посее, ще изкласи клас до гърди, тежък, налян, свинята ли ще се опраси, дванадесет розови прасенца-близненца ще роди, кокошките по две яйца на ден носят. Нивите му – ниви, стопанството му – стопанство!
Влязло охолството под селяшката стряха. Вече малките от глад не плачат, ходят чистички, спретнатички, като господарски деца. Съседите се чудят и маят, не могат да разберат откъде толкова добро в сиромашката колиба дойде.
А в селото живеел един богаташ – колкото жаден и ненаситен, толкова и завистлив. Отишъл той при селянина. Хитро го подпитва, да разбере как тъй стана, че сиромахът се спаси от немотията: дали пък не е намерил гърне с жълтици или някой добър магьосник го е споходил?
– Нито имане съм намирал, нито дяволът нещо ми е дал –  отговаря селянинът. –  Ами работя мъжката и затова заживяхме по-заможно.
– Мигар преди по-малко се трудеше?
– Пак така работех, ама…–  изплюл камъчето селянинът –  оскъдниците ми пречеха. Каквото захвана – все ми навреждаха. И откакто ги пропъдих – потръгна всичко на добре.
– Че как можа да ги изпъдиш? – пита богатият.
Селянинът му разправил как се отървал от оскъдниците.
– Ами къде отнесе делвата?
– В оврага под сухата дивачка.
Сбогувал се богаташът и тича право към оврага. Намерил делвата, отхлупил капака и оскъдниците като грах се изсипали. А той им говори:
– Е, оскъдници, излизайте на воля! Идете си пак при онзи селяк. Той вече забогатя и за вас му домъчня.
А оскъдниците писукат:
– Ох, не! Страх ни е от него. Той пак ще измисли някоя хитрина, та съвсем да ни погуби. Пък ти ни спаси, ти си добричък, при тебе ще дойдем.
Изтръпнал богаташът, подплашил се, хукнал да бяга. А те – вкупом по него. Отишъл си дома запъхтян, уморен, тревожен, здраво залостил портата. Ама оскъдниците оттук, оттам, през пролуки и дупчици – намърдали се в къщи, изпокрили се по най-тайни места – иди ги търси, ако си нямаш работа! Разплодили се те, размножили се като хлебарки във фурна.
И започнал богаташът да беднее: добитъкът му измрял, конете му откраднали, вълци овцете нападнали, че една нощ и къщата изгоряла – едва по бели гащи той успял да се спаси. Останал завистникът гол като кол, обеднял повече от селянина преди.
И разкаял се той горчиво, ама вече било късно.

 
XHTML and CSS.