Tyxo.bg counter Най-хубавата песен в гората
Home Приказки Най-хубавата песен в гората

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Най-хубавата песен в гората ПДФ Печат Е-мейл
Гватемала
Това е една много стара приказка. Живял някога един цар на майанските индианци, който си имал много хубава дъщеря. Казвала се Нимакуш. Царят я обичал повече от царството си и не се отделял от нея. Те били добри приятели. Нимакуш обичала баща си така, както и той я обичал.
И двамата били много щастливи заедно, но ето че един ден на това тяхно щастие дошъл краят. Тогава Нимакуш била на петнадесет години. Почнала да тъгува, не говорела с никого и искала да бъде винаги сама. Какво ли не опитвал баща й, само и само да я направи отново щастлива. Наредил да й донесат най-хубавите птици и най-красивите маниста от цялата страна. Заповядал на момците да пеят и да играят всякакви игри пред нея. Ала нищо не можело да я накара да проговори, нито да се засмее, нито дори да се усмихне. Царят много се натъжил, като виждал всичко това.
— Искам дъщеря ми да стане отново такава каквато си беше — рекъл той на своите съветници.
Свикал най-големите мъдреци от цялата страна и ги попитал какво да прави.
Мъдреците дошли в двореца и изслушали думите на царя. После, след като мислили и разговаряли дълго време, те му рекли:
—  Ние знаем болката на твоята дъщеря, знаем и какво трябва да се направи. Дъщеря ти е пораснала вече и трябва да се омъжи. Тогава тъгата й ще я напусне и тя отново ще стане такава, каквато е била.
—  Тогава ще я омъжим — рекъл царят.
Той заповядал на всички млади благородници от страната да дойдат в неговия палат еди-кой си ден и да докажат, че наистина са добре възпитани хора. Тогава Нимакуш трябвало да си избере един от тях за съпруг.
Младите благородници  запристигали в уречения ден. Събрали се най-красивите, най-силните, най-сръчните момци от цялата страна. Всички били облечени в красиви дрехи от злато и пъстроцветни пера. Те се явили пред царя и неговата дъщеря в пълния си блясък: едни показвали силата си, други — сръчността си, трети — красивите си позлатени одежди.
Ала принцесата не се и усмихнала. Тя седяла мълчаливо и дори не забелязвала какво става наоколо й.
Когато слънцето наклонило на запад и игрите били към своя край, ето че по пътя се задал още един момък. И той бил от благородно  семейство, макар и да бил скромно облечен. Не носел никакво оръжие и нямал никакви златни украшения, нито скъпоценни камъни по себе си. Той пристигнал с песен на уста — звънливият му глас се леел в омайна песен. 



Принцесата никога не била слушала някой да пее тъй хубаво; очите й се зарадвали, лицето й поруменяло. На устните й цъфнала свежа усмивка — тя цялата изглеждала както и по-рано.
— Доведете този момък в моя палат! — заповядал царят.
Когато момъкът се явил пред него, царят му казал, че може да се ожени за дъщеря му.
А Нимакуш сладко се усмихнала и му рекла:
— Ти пееш по-хубаво от всички, които съм слушала досега, ала все пак не пееш по-хубаво от птиците. Ще ти стана жена, когато се научиш да пееш като сладкопойна птичка.
— За тебе мога всичко да сторя — отвърнал младият благородник. — Ще се науча да пея като сладкопойна птичка. Но трябва да ми дадеш време.
— Колко време ти трябва?
— Четири месеца ще ми стигнат.
След туй младият благородник отишъл в гората да слуша как пеят птичките. Ден след ден слушал той техните песни и се опитвал да запее като тях. Не спирал да ги слуша и се мъчел да им подражава. Но макар че постоянствал здраво, неговите песни не зазвучали тъй хубаво, както песните на птиците. И момъкът много се натъжил. Времето бързо летяло. Колкото и да се мъчел, той не можал да пропее тъй хубаво, както сладкопойните птички.
Останали му само няколко дни. Той седял мълчаливо в гората. Бил загубил вече всяка надежда и мислел да не се връща в царския дворец. Изведнъж пред него се явил Горския Дух.
Момъкът му открил мъката си, разправил му защо е тъй огорчен.
—  Направи, що ти казвам, и тогава ще запееш като сладкопойна птичка  —  рекъл духът и се усмихнал. — Първо отрежи едно малко клонче от онова дърво.
Момъкът извадил черното си каменно ножче, отрязал едно клонче и го подал на духа. Духът го издълбал, докато станало кухо като цев, и после изрязал няколко дупки отстрани.
— Сега надувай тази свирка и се опитай да движиш пръстите си върху дупките — рекъл духът.
Момъкът направил, както му рекъл духът, и от кухата пръчка взели да излизат песни тъй хубави като песните на сладкопойна птичка.
— Това е чиримиа — рекъл духът и след малко добавил: — Свири на нея, ако искаш песента ти да звучи като песента на птичките. Научи се да свириш хубаво, сетне посвири на принцесата и тя ще се омъжи за теб.
След това духът си отишъл.
Целият ден младият благородник се учил да свири на своята чиримиа, докато най-после от нея се разнесла песен, по-хубава от песента на сладкопойна птичка. Това била най-хубавата песен в гората.
Тогава той се върнал обратно в двореца. Щом чула новата му песен, принцесата тутакси извикала, че никога не била слушала по-хубава песен.
И тъй Нимакуш и младият свирач се оженили и живели щастливо до края на живота си.
А мъжете от племето майя и до ден днешен продължават да свирят на чиримиа*.


*чиримиа – духов инструмент
 
XHTML and CSS.