Tyxo.bg counter Голямото надлъгване
Home Приказки Голямото надлъгване

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Голямото надлъгване ПДФ Печат Е-мейл
В едно село имало четирима воденичари. И четиримата били кьосав, нямали бради, и който и да докара при тях жито за мелене, надлъгвали се с мливаря – който надлъже, за него ще остане брашното. Всякога печелели воденичарите и вземали брашното на хората.
Веднъж една жена пратила сина си на воденица и му рекла:
– Не отивай при кьосав воденичар, защото ще те излъже и ще ти вземе брашното.
Момчето откарало житото на първата воденица, погледнало през вратата и видяло, че воденичарят е кьосав. Отишло при втория воденичар, но и той се оказал кьосав. Третият - същото. Накрая отишло при четвъртия, видяло, че и той е кьосав, и си рекло: „И тъй всички са кьосави, ами да стоварвам житото!" Така и направило и воденичарят веднага казал:
– Сега ще се надлъгваме и ако ти ме надлъжеш, ще ти дам още един товар брашно, но ако аз те надлъжа, ти ще ми дадеш твоето брашно!
Договорили се и воденичарят веднага започнал да лъже:
–  Тук имаме една коза и тя дава толкова мляко, колкото вода пускат улеите на воденицата.
Дошъл редът на момчето:
– Моят баща имаше много кошери с пчели. Сутрин, когато тръгват на паша, той ги броеше и вечер, като се връщат, пак. Веднъж ги преброи – една пчела я нямаше. Тръгна да я търси. Той имаше една кобила – един ден е добра, а ден и половина е голям инат, един я води, друг я бута, двамина я подпират отстрани, а тя цвили, не ще да върви и рие земята. Вземе, та легне и не става. И като се качи баща ми на нея да търси пчелата, че тя като ръгна, та отиде насред една голяма нива! Там той намери пчелата у един орач, който я хванал, впрегнал я и орал с нея. Шията й  беше наранена от хомота. Казаха му да скълца орех и да намаже раната. Баща ми пусна пчелата да пие вода, ала орехът се намокри и поникна дърво от пчелата. Дървото порасна, стана голям орех, започна да ражда орехи. Децата се почнаха да брулят орехите с буци пръст, пък буците оставаха върху дървото и там се получи една голяма ливада. Баща ми се покачи на ореха и разора ливадата, стана нива. Той купи стада овце – дои ги, а млякото тече надолу по един улей.



Един път баща ми сипва мляко, а долу децата пищят, че не стига при тях. Тате поглежда и какво да види – един вълк пие млякото. Хвърли по него една ръждива коса, а тя се забоде в дирника на вълка и той, като побягна нагоре, окоси ливадата.Тогава баща ми доведе работници, събраха сеното на купа, която стигна до небето. Тате реши да се качи и да посети Бог.
Видели се с Господ, поговорили и тъкмо да си тръгва тате, купата се сринала. Тогава Бог рекъл:
–  Наскуби влакна от брадата си, вържи ги едно за друго, да слезеш по тях надолу!
Тръгнал тате, нощта го застигнала на един възел, останал да спи на него и си направил легло. Легнал, ама му се допушило. Напълнил си той лулата, извадил огниво и кремък. Като взел да цъка за огън, запалил космите и почнал да пада надолу и си мислел:
– Боже, помогни да падна на кумовата слама!
Да, ама паднал на кумовия камък, та костите му се пръснали.
И Бог го прибра на небето, след като му събрахме костите. Та сега той седи и гледа какво правим ние тук на земята. Сега ще ти разкажа какво е видял досега…
Воденичарят викнал:
– Вземай си брашното и се махай, че ми пречиш на занаята, то бива лъжи, ама чак пък толкова!
– А, не така, ще ми дадеш още толкова брашно, иначе почвам пак да разказвам – засмяло се момчето.
Воденичарят изпълнил облога, да не му се смеят хората и да не научат, че едно момче го е излъгало.

 
XHTML and CSS.