Tyxo.bg counter Брат и сестра – Слънце и Месец
Home Приказки Брат и сестра – Слънце и Месец

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Брат и сестра – Слънце и Месец
В едно царство се издал закон да не се палят вечер свещи, но не го спазвали само в една къща. Една вечер царският син яздел на кон и като видял, че в нея горяла свещ, приближил до прозореца. Вътре предели три моми и майка им. Най-голямата казала:
–  Ако царският син ме вземе, ще му напреда едно вретено с прежда да облече цялата си войска!
Средната казала:
– Ако царският син ме вземе, ще му меся един хляб да се нахрани цялата войска!
Третата рекла:
–  Да ще царският син да ме вземе, ще му родя, ако рече Бог, две деца – едното слънце, другото месец!
Царският син си отишъл у тях, разказал на баща си всичко, което чул от трите моми, и рекъл:
–  Тате, аз искам да взема най-малката, която да ми роди две деца – слънце и месец!
Баща му се съгласил и той се оженил. И най-малката му  родила две децаслънце и месец. Но двете й сестри, като дошли да я видят, от завист взели през нощта децата, докато спяла майка им, та ги изнесли извън палата и ги захвърлили. На тяхното място сложили кученца в люлката. Царският син поискал да направи угощение, че му се родили две чудни деца, и когато дошли гостите, той заповядал да донесат децата. Двете сестри донесли кученцата и гостите, като ги видели, много се зачудили, а, царският син се разсърдил, че жена му го била излъгала. Той заповядал да я заровят в близкото купище със смет при палата, поставил стража и заръчал всеки, който мине оттам, да я заплюе, а който не ще – да бъде погубен. А за жени взел другите две сестри.
Случило се да мине един търговец край захвърлените деца и като се съжалил над тях, взел ги със себе си и ги дал на една бабичка да се грижи за тях, защото той нямал своя жена. Бабичката ги отгледала и ги научила на закон божи и им казвала, че Бог е заръчал да обичаме родителите си и да им се покоряваме. Когато децата порасли, бабичката рекла на Слънцето:
– Има един палат в гората, в който живее един стар песоглавец. Ако можеш да го убиеш, ще заживеем в него!
Слънцето се качило на тавана на къщата и намерило лък и стрели и една сабя. То отишло на лов в гората и там съгледало един палат – от слънцето прозорците греели като безценни камъни. Вратата му била затисната с голям камък – песоглавецът имал обичай да го слага, щом излезе от палата си.
Слънцето вдигнало камъка и влязло вътре. Разгледало целия палат и се учудило на хубостта му. В това време песоглавецът се върнал и щом съгледал момчето, спуснал се връз него и се сборили. Слънцето успяло да извади сабята си, пресякло песоглавеца на две и го хвърлило в един дол. Тогава отишло и довело бабичката и сестра си.


След време бабичката дала на Слънцето и на Месеца една вълшебна кутия – щом я близне някой, излиза една мома и му дава това, което той поиска. Слънцето я взело и поискало един кон с наредите му. С този кон то отишло в едни самодивски палати и взело оттам дърво, на което всяко листо издавало отделен глас. Донесло го в палата на песоглавеца и бабичката го посадила в градината.
Когато ходело на лов из гората, Слънцето греело на своя кон. Видял го царският син и се замаял от хубостта и от светлостта му. Двамата се срещнали, но Слънцето не му проговорило, разиграло коня си и заминало.
Царският син, смаян и удивен от Слънцето, връща се и разказва на баща си:
– Тате, този момък да е в палата, ще го освети целия. И нищо друго не ти трябва!
Баща му казал:
– Утре иди пак в гората и ако го видиш, покани го на гости у дома!
Царският син отишъл в гората и видял Слънцето много по-пременено от вчерашния ден. Но пак дума не продумало, защото бабичката го научила тъй да се премени и да не говори. Когато се срещнали на третия ден, Слънцето само поканило царския син заедно с баща си и техните роднини да дойдат на гости в палата на песоглавеца.
На другия ден гостите дошли. Слънцето близнало вълшебната кутийка, момата излязла от нея и то й заповядало да се появи една прекрасна трапеза с всичките й нареди. Наяли се, напили се, дошла метла, помела сама. После Слънцето накарало дървото да свири и всяко листо издавало отделен глас.
Царят видял всичко това и много се зачудил, затова поканил бабичката, Слънцето и Месеца да му дойдат на гости в палата. Преди да тръгнат, бабичката им казала:
– При царския палат има едно купище смет и в него е заровена една жена. И всеки, който мине оттам, я плюй! Но ти – казала тя на Слънцето, – когато минем, да не я заплюваш, а да извадиш леген и ибрик, да я умиеш от храчките, да я изтриеш с кърпата и да я целунеш! Там има стража и който не я плюй, го убиват, ала докато аз съм с тебе, ти не се бой от нищо!
На сутринта, когато стигнали купището смет, наистина видели заровена жената и Слънцето направило всичко заръчано от бабичката. После влезли в палата, ели, пили и се веселили.
По някое време дошъл един от стражата и казал на царя, че гостите му не само не заплюли заровената жена, но че Слънцето я умило, отрило и целунало. Тогава бабичката извикала на всички, които се били събрали на трапезата:
– Чакайте! Отпратете този, който обади, а пък от вас, който не ще да стои, да си тръгва, защото ще заключим вратата и аз ще прикажа една приказка.
Бабичката разказала всичко, което се случило със заровената жена и с двете й деца Слънце и Месец.
Царят като узнава какво е станало, със сълзи на очите си прегръща дечицата и заедно с тях отива да изрови от купището жена си – майка им – и си я прибира, както и тях, в своя палат. А двете си лукави жени, сестрите на жена си, заповядал да пропъдят – да се ни чуят, ни видят!

 
XHTML and CSS.