Tyxo.bg counter Службата не те прави човек
Home Приказки Службата не те прави човек

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Службата не те прави човек ПДФ Печат Е-мейл
Един баща имал една едничка рожба – син. Момчето било много трудолюбиво, ала не обичало да се вслушва в бащините думи, не се сприятелявало с никого. Никак не почитало и не уважавало ни стари, ни млади от селото. Това много ядосвало бащата и той често казвал:
–  Какъвто и да станеш, човек няма да станеш! Умен си, и поп можеш да станеш, и владика, и даскал, ама човек няма да станеш.
Синът не се замислял над бащините думи. Бил умен и трудолюбив и смятал, че това стига. Тръгнал на училище, изучил се, славата му се понесла надалеко и стигнала чак до султана в Цариград.
Султанът, като чул за делата му, го повикал и го направил везир.
Синът много се гордеел от това, че с труд и ум се издигнал до везирско място, но го мъчела една мисъл. Не могъл да прости бащините думи, че какъвто и да стане, човек няма да стане. Затова решил да повика баща си в големия град, сам да види синът му що е постигнал. Така си мислел, че ще покаже на баща си колко е грешил за неговото бъдеще.



И наредил на своя пръв помощник да доведе баща му, да не му казва за какво го вика. Помощникът решил да изпълни по-бързо нареждането на везира и затова наредил на двама гавази да отидат в родното село на господаря му и да докарат баща му.
Гавазите веднага препуснали конете на кочията, с която пътували, и стигнали в селото. Намерили бащата, хванали го и без да му обясняват каквото и да било, го качили в кочията. Майката на момчето почнала да реве, да си скубе косите – уплашила се за мъжа си, но никой нищо не й казал. Закарали стареца при везира, отворили широко вратата, бутнали стареца в стаята и затръшнали вратата. Застанали на пост отпред, доволни, че са изпълнили поръката бързо.
Скочил везирът и тръгнал към баща си с думите:
–  Е, тате, ти все думаше, че от мен човек няма да стане, а видиш ли, че станах везир и съм най-приближен до султана?
–  Виждам, синко – въздъхнал тежко бащата. – Виждам, че си стигнал до висока служба, но човек не виждам да си станал.
–  Как не съм станал човек? – гневно попитал синът.
–  Не си, ами! – тихо, но твърдо рекъл бащата. – Ако беше станал човек, така ли щеше да ме докараш на гости, така ли щеше да не помислиш за  майка си, която остана да реве и да си скубе косите! Това човешко ли е! Службата не те прави човек, сине!
Синът останал със зяпнала уста, а дядото кротко си тръгнал към селото и не се даже обърнал назад.

 
XHTML and CSS.