Tyxo.bg counter Мързеливецът
Home Приказки Мързеливецът

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Мързеливецът ПДФ Печат Е-мейл
Живеел някога един мързелив и глупавичък човек. Имот нямал, не искал и да работи. А бил здрав и силен. От този ще изпроси да пийне, от онзи – да похапне, от трети – някоя вехта дреха да се облече. Така поминувал, забравил и срам, и съвест. Съседите му били добри, не му отказвали помощ, макар да не им харесвало, дето проси. Често пъти, като го забележели, се присмивали:
- А-а, мързеланът иде. Какво ли ще иска?
А готованът сякаш не чувал подигравките им, все просел. На края омръзнал на всички и не само че не му помагали, но отказвали и да говорят с него. Трудно станало на мързелана да живее, ала все не щял да работи, все гледал, където му падне, да отмъкне нещо. Тогава вече всички го намразили и съвсем се отвърнали от него. Възрастните го подигравали, а децата, щом го видели пищели и викали. Ядосаният мързеливец мърморел:
- Жестоки хора! Не съжаляват бедния човек. Ще ида да помоля всевишния да ми помогне.
Тръгнал и намерил усамотено място. Прострял ръце към небето и започнал да се моли:
- Господи създателю! Нахрани клетия сиромах.
Чакал, чакал – нищо не получил. Повторил молбата си, потретил я.
- Ха-ха-ха! – разнесло се изведнъж наблизо. – Зяпни по-широко!
Обърнал се, гледа - събрали се децата от цялото село, подиграват му се, кискат се. Засрамил се мързеланът.
- Човек не може да се скрие от тези присмехулници! Ще ида по-нагоре в планината – там и до господа е по-близо, и от хората по-далеч.
Запътил се. Вървял, вървял, гледа – насреща му един вълк.
- Къде отиваш, човече?
- При господа – отговорил готованът.
- Щом е така, научи от него защо е това – все месо ям, а никак не надебелявам. Какво да ям, за да напълнея? Ще те почакам, докато се върнеш.
- Добре – отговорил мързеланът и продължил.
Вървял, вървял, гледа – един дъб.
- Хей, човече, къде отиваш? – попитал дъбът.
- При господа.
- Щом е така, научи от него защо съхне едната ми страна?
- Добре – отговорил мързеланът и продължил.
Вървял, вървял, стигнал до една река.
- Хей, човече, къде? – извикала една риба от водата.
- При господа.
- Щом е така, научи от него защо лявото ми око ослепява?
- Добре – отговорил мързеланът и продължил.
Отишъл на планината, изкачил се на самия връх, гледа – един елен.
- Хей, човече, защо си се изкачил тук?
- Имам една малка работа при господа, затова се изкачих.
Знае се, че еленът е добро животно, и ето че той казал на мързелана:
- Това е върхът на планината, а ако искаш още по-високо, покатери се на клонестите ми рога.
Мързеливецът се зарадвал. Метнал се на гърба на елена и щом се закатерил по рогата му, чул:
- Хей, жителю на земята, къде се катериш?
- При тебе, всевишни!
- Казвай какво искаш?
- Няма с какво да поминувам. Моля ти се, дай ми прехрана.
- Връщай се обратно, на пътя те чака щастието ти.
Мързеланът предал на господа молбите на вълка, дъба и рибата. Научил всичко, благодарил, сбогувал се с елена и тръгнал назад. Върви мързеланът, земята не усеща под краката си от радост. Не върви, а лети, иска да срещне щастието си на пътя.
Притичал до реката.
- Какво, научи ли? – попитала рибата.
- В лявата ти перка е заседнал един елмаз, извади го и окото ти ще прогледне – казал мързеланът.
- Направи ми добро до края – извади елмаза – казала рибата.
Мързеланът извадил елмаза и окото на рибата прогледнало. От благодарност рибата дала елмаза на мързелана, но той презрително го запокитил във водата.
- Защо ми е? Моето щастие ме чака на пътя! – възкликнал той и поел.
- Ама че глупак! – рекла рибата и се гмурнала във водата.
Мързеланът вървял, вървял и стигнал при дъба.
- Научи ли нещо? – попитал дъбът.
- Как иначе: от тази страна, която ти съхне, е заровено имане, извади го и пак ще се раззелениш.
Дъбът го помолил да помогне. Мързеланът започнал да рови и изровил голям казан, пълен със злато и сребро. Дъбът се раззеленил и от благодарност подарил на мързелана всичко, което било в казана.
- Ще взема да мъкна такава тежест, когато щастието ме чака на пътя! – казал той, ритнал казана и го търкулнал по сипея в пропастта.
- Какво диване! – прошумолял дъбът. – Като не ще богатство, поне за другиго да беше го оставил. Това няма да го изведе на добро!
Мързеланът дошъл при вълка.
- Какво хубаво ми носиш в отговор? – попитал вълкът.
- Яж човешко месо – ще надебелееш – отговорил мързеланът.
- Ами че ето го човека! – рекъл вълкът и пипнал мързелана.
На другия ден пастирчетата събрали в гората парцали от дрехи и ги занесли в селото. Познали ги и макар че никой не обичал мързеливеца, все пак нещастният му край нажалил всички. Един умен старец казал за поука на младите:
- Животът е изпитание; мързелът е позор.
 
XHTML and CSS.