Tyxo.bg counter Приказка за парагвайската дантела
Home Приказки Приказка за парагвайската дантела

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Приказка за парагвайската дантела ПДФ Печат Е-мейл
Парагвай се намира далече и там има едни бели паяци, които индианците от племето гуарани наричат няндути. Те плетат красива тънка паяжина, която блести като ранна утринна роса в гъстите гори. Там се разправя една хубава приказка за тези паяци и тяхната паяжина.
Живеели някога красиви младоженци от племето гуарани. Невястата била чевръста като лястовица, мъжът бил висок и силен като млад дъб. Той ходел на лов и донасял храна, а невястата шетала в колибата, готвела и тъчела красиви платна, от които си правели дрехи. След като си свършвали работата, те пеели и танцували заедно с младите си приятели и приятелки. Живеели си весело и щастливо.
Но щастието им не траяло дълго. Тяхното племе, което от години живеело тихо и мирно, сега трябвало да се бие. Едно съседно племе му обявило война. Мъжете се събрали и излезли да защищават домовете и семействата си. Щастливият млад мъж бил и много храбър – един от най-смелите войни на племето си. Тръгнал и той заедно с другите мъже.
В селището останали само старците, жените и децата.
Мъжете воювали из горите, жените работели по полята и всички горещо се надявали, че войната ще свърши по-скоро.
Хубавата невяста искала повече от всички други войната да свърши по-скоро и мъжът й да се върне при нея.
Така изминали много месеци. И всеки месец изглеждал дълъг като година. Една нощ хубавата невяста сънувала лош сън: присънило й се, че всички воини се върнали по домовете си, само нейният любим мъж го нямало. Оттогава тя станала още по-тъжна.
Не след дълго се разнесла и новината, че войната свършила. Ала невястата продължавала да тъгува. Една заран пристигнали вестители: те съобщили, че мъжете се връщали като победители по домовете си. Всички се радвали, всички освен младата невяста. Скоро край селото се чули викове и песни – войниците си идели. Жените се оглеждали за мъжете си, децата търсели бащите си. Родителите нетърпеливо се взирали да зърнат синовете си. И младата невяста гледала, гледала наоколо, ала мъжа й го нямало никъде. Нейният лош сън се бил сбъднал: младият мъж загинал геройски на бойното поле и никой не носел тялото му.
От този ден хубавата невяста млъкнала и вече не проговорила никому. Нито пък ходела да танцува, когато младите се събирали да се веселят. Мислела само за своя любим мъж, когото загубила завинаги. Нищо не можело да я накара да се усмихне.
Една нощ тя не могла да заспи, рано призори станала и отишла в гъстата гора. Скоро небето почервеняло като разтопено злато. Тя вдигнала очи и през мъглявата зеленина видяла най-хубавата дантела на света. Сребристобяла, тя висяла леко от клоните на дърветата. И в тази дантела невястата видяла образа на своя възлюбен!
Слънцето изгряло и невястата разбрала, че това, което била взела за образа на своя любим мъж, било само отражението на листата и тънките вейки.
Но защо това да не станело истинска дантела? Защо да не бъдело красив дантелен саван, също като паяжина, саван, с който да покрие тялото на своя възлюбен – ако само успее да го намери!
– Трябва да изплета дантела, нежна като паяжина, та да бъде готова, когато намеря убития си съпруг – проплакала тя.
Върнала се в колибата, взела дълги игли и конци и на другата заран отново отишла в гората, когато красивите паяжини почвали да блестят под лъчите на изгряващото слънце. Седнала на тревата и почнала да плете дантела, нежна като паяжина, само че още по- хубава, защото невястата я изпъстрила с цветя, листа и пеперуди. По средата извезала цветето гуава, а по краищата – нежните розово-червени цветчета на часовничето. Когато свършила работата си, в ръцете й затрептяла най-красивата дантела в цялата страна: защото в тази дантела личала не само красотата на бялата паяжина, но и голямата любов и мъка на невястата.
В приказката не се казва дали хубавата невяста успяла да намери тялото на своя възлюбен, ала в нея се разправя, че за тия красиви дантели, които в Парагвай се наричат няндути, са написани много стихотворения и песни. И оттогава всички жени в Парагвай плетат дантелите няндути – също като дантелата, изплетена от младата невяста.
Тия прекрасни дантели станали прочути не само в Южна Америка, а и по целия свят. И ако някога отидете в Парагвай, ще видите как жените все още плетат дантелите няндути – дантели, които са по-красиви и от сребристата паяжина.   
 
XHTML and CSS.