Tyxo.bg counter Умният петел
Home Приказки Умният петел

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Умният петел ПДФ Печат Е-мейл
Живял някога в едно село в Уругвай един прекрасен петел. Той бил умен и хитър; обичал да излиза от селото и да разглежда широкия свят.
Един ден Петльо си направил по-дълга разходка и навлязъл дълбоко в гората. Стигнал до едно голямо дърво и решил да подхвръкне на него, та да се порадва на света отвисоко. Хвръкнал той нагоре от клон на клон, докато стигнал на върха.
В това време из гората се разхождал и Кум Лисан. Като минавал под голямото дърво, той чул някакъв шум от криле и погледнал нагоре. Видял перата и угоените крачка на Петльо и си помислил как сладко би се нагостил с неговото месце. Ала Кум Лисан нямал криле и не можел да излети на дървото. Нито пък можел да се катери. Затова пък си припомнил поговорката, че „добрата дума тежка врата отваря”.
– Приятелю мой, добри ми господин Петльо! – извикал Кум Лисан.  – Как се чувствуваш днес? Виждам, че си сам-самичък горе на дървото. Чини ми се доста странно за един такъв прекрасен кавалер като теб да бъде сам-самичък. Сигурно хубавите тлъсти кокошчици в кокошарника се тревожат за теб, чудят се къде ли си отишъл и горят от нетърпение да те видят.
– Любезни ми, Кум Лисане – отвърнал важно Петльо, – те могат и да почакат малко. Колкото по-дълго време ме чакат, толкова по-щастливи ще бъдат, когато ме видят.
– Ти си хитър кавалер, господин Петльо, и си много мъдър. Но аз не бих оставил горките кокошчици да чакат прекалено дълго. Слез долу и ние ще отидем заедно до кокошарника. Аз и без това съм тръгнал нататък.
– Ха-ха-ха! – изсмял се Петльо. – Колко хубаво говориш, сякаш мед капе от устата ти – само и само да ме примамиш! Наистина ли мислиш, че аз ще сляза долу, за да ме излапаш начаса? Но хубавите, сладките думи лъжат само глупците...
– Не думай така, господин Петльо. Може някога да съм вършил такива лоши неща, но сега вече не ги върша... и никога няма да ги върша... Аз съм станал друг Лисан. Нима ти не си чул новината? Не знаеш ли за новата наредба, която важи сега в гората? Никое животно няма право да изяжда друго животно, всички трябва да бъдем приятели. Така гласи новият закон. И всеки, който го пристъпи, ще бъде наказан най-жестоко. Чудно ми е как не си чул за това. Вече всички го знаят.
– Наистина това е нещо ново за мен, Кум Лисане.
– Сега не бих посмял да те изям, даже и да умирам от глад, добри ми приятелю. Честна
дума!
– Хм! Това трябва да е истина, щом ти го казваш...
– Самата истина, господин Петльо. Така че ти преспокойно можеш да слезеш долу при мен.
– Да-да! – рекъл напереният Петльо, ала все още не бързал да слезе от дървото, ами взел да се оглежда наоколо. И ето че видял да се приближава един ловец с кучетата си. Това го накарало да се замисли. И той започнал бавно да брои: „Едно... две... три... четири...”
– Какво броиш там горе, приятелю мой?
– „Пет... шест...”
– Какво броиш? Кажи ми приятелю!
Петлю се престорил, че не чува и рекъл:
– Шест прекрасни, едри кучета припкат насам, а след тях тича ловец с дълга пушка!
– Кучета ли? Какви кучета? Насам ли идват? И ловец ли, каза?
– Да, Кум Лисане. Всичките идат насам!
– От коя посока идат? Моля те, кажи ми по-скоро! Откъде идат?
– Идат ей оттам... – И Петльо показал с крилото си тъкмо в обратната посока.
– Тогава време е да си ходя – извикал Кум Лисан. – Тръгнал съм по бърза работа.
И той се спуснал да бяга с всичка сила.
– Кум Лисане! Кум Лисане! – извикал подире му хитрият Петльо. – Не си отивай! Няма защо да бързаш! Можеш да кажеш на кучетата и на ловеца за новата наредба в гората.
В това време Кум Лисан тичал право срещу кучетата, а Петльо си седял на дървото.
 
Текстът е подходящ за:
Сбит преразказ
Преразказ от името на петела
 
XHTML and CSS.