Tyxo.bg counter Жасминът и художникът
Home Приказки Жасминът и художникът

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Жасминът и художникът ПДФ Печат Е-мейл
Преди много години всички цветя били бели. Веднъж при тях се появил един художник, който носел много четки и бои. Той викнал на цветята:
- Идвайте едно по едно при мен и ми казвайте какъв цвят искате да получите!
Цветята бързо застанали в редица пред него. Те искали да бъдат красиви, затова не чакали да им викнат втори път.
Най-близо до художника се оказал жасминът. Той казал, че иска да има златистожълт цвят, за да прилича на Слънцето.
Тогава художникът рекъл:
- Ти как смееш да се наредиш преди розата, кралицата на всички цветя?
- Аз стоя тук от много години, не заставам преди никого - отговорил жасминът.
- Ти обаче си длъжен да знаеш на кого по право се пада да е пръв. За наказание ще останеш последен! И ще ме помолиш както трябва, за да ти дам цвят, какъвто желаеш.
- Грешите - отговорил жасминът - никого за нищо няма да моля.
Жасминът останал на мястото си.
Художникът се захванал с розите. Какви ли не красиви цветове избирали тези горди цветя. Една искала да е червена, друга жълта, трета оранжева и т. н. Само синия цвят не искали тези красавици, защото им се струвал твърде простоват.
За да не пропадне синята боя, художникът боядисал с нея незабравките и синчеца, макар че на тях им се искало да са алени. Художникът решил, че те са селски цветя и синьото ще им отива.
Маковете получили великолепен ален цвят. Те много се усмихвали на художника и той не щадил боята за тях.
Далиите също били обагрени с желаните от тях цветове и отенъци.
Когато дошъл редът на репея, художникът го попитал кой цвят иска. Репеят бил мъдър и знаел, че ако всички са красиви като розите, никой нямало да забележи тези кралици. Той нямал претенции и бил дарен със сивата боя за стеблата, но цветчетата му получили прекрасен лилаво-червен цвят.
Художникът не жалел сили, но и растенията се борели за цветовете си. Ябълката например обещала през есента да дари художника с кошница ябълки, ако той украси цветчетата й с нежно розов цвят. Мъжът положил много труд и успял да обагри дори връхчетата на клонките с прекрасно розово.
Люлякът след кратък спор получил прекрасния бледолилав цвят, но поради това, че раздразнил малко художника, някои храсти останали бели.
Когато дошъл редът на глухарчетата, художникът започнал да ги багри в златист цвят, видял как жасминът наблюдава всичко и му рекъл:
- Как е? Нали искаше златисто! Остава малко от тази боя. Помоли ме, както подобава, и ще те даря с нея.
- Няма да моля - отговорил жасминът.
- Как така? Ако ти е трудно да помолиш, просто се прегъни и наведи гръб пред мен - ядосано казал художникът.
- Не!
- Няма да имаш защита, най-малкият допир ще те унищожава.
- Предпочитам го пред това да ти се кланям - отговорил гордият жасмин.
- Остани вечно бял тогава - викнал художникът и плиснал встрани остатъка от жълтата боя.
И така си останал жасминът бял, а докоснеш ли го, помръква по веднага.
 
XHTML and CSS.