Tyxo.bg counter Шопарът на попа
Home Приказки Шопарът на попа

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Шопарът на попа ПДФ Печат Е-мейл
Преди много години имало обичай, когато попът на селото заколи прасе по Коледа, да кани селяните на кебап.  Те от своя страна трябвало да му занесат дарове.
Обаче попът в селото, където живеел Хитър Петър, бил много стиснат и алчен. Тази година прасето му било мъжко и станало много тежко. Никак не му се искало на попа да го дели със селяните и решил да се изхитри. Отишъл при Хитър Петър и рекъл:
– Петре, как да отърва шопара?
 Петър помислил, помислил, па казал:
– Има само един начин, престори се, че някой го е откраднал!
Попът заклал шопара и го закачил на един ченгел пред къщата си. Хората от селото минавали, гледали и все чакали да ги поканят на софра, но нищо не се случвало.
Късно вечерта попът влязъл да чете в църквата, а попадията готвела край пещта.
Хитър Петър тайно се промъкнал в двора и грабнал шопара.
Когато сутринта попът излязъл в двора си, що да види – прасето го няма. Веднага отишъл у Петрови и разтревожено съобщил, че шопарът го няма.
Хитър Петър се засмял и поръчал:
– Така, така викай, дядо попе. Мини и из село и все се тюхкай, че го няма шопарът.
– Ама наистина го няма, виж – ченгелът е празен.
– Така, така викай, да изглежда като истина – повтарял усмихнат Хитър Петър.
– Истина е, Петре, отмъкнали са прасето – ядосал се попът.
– Вярвам ти, дядо попе, ама сега иди из село, че хората чакат да ги поканиш, както си му е редът.
Късно вечерта, когато попът се прибрал и уморен от яд заспал, Петър повикал бедните селяни и им раздал месце от попския шопар, пък и той сладко похапнал.
 
XHTML and CSS.