Tyxo.bg counter Хъшовете на Вазов
Home Съчинение Хъшовете на Вазов

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Хъшовете на Вазов ПДФ Печат Е-мейл

Автор: Stella
С какво ще запомните хъшовете?
Съчинение разсъждение по творбата „Немили - недраги”, Ив. Вазов
Хъшовете – гладни, боси, презирани от румънците, измъчени същества, крадящи, за да оцелеят. Хъшовете – горди, благородни, достойни в себеотричането си, презрели смъртта. Коя е истината за тези български синове, за които животът има един смисъл и той се изразява с една дума - България. И отплата не търсят за саможертвата си. Но тази саможертва има висока цена – „…освобождението на България; ни повече, ни по-малко”.
Такива са героите на Иван Вазов от повестта „Немили - недраги”.
Може би не всичко разбираме за тях, не осъзнаваме какво кара тези мъже да се карат по кръчмите, да се бият, но когато стане дума за народните дела, за измъчената родина, да се обединяват, да пеят, да тръгват в битка и да се жертват. Огнено кълбо от любов и омраза; дързост и отчаяние; бездействие и вихрена атака срещу враговете на отечеството, нищо, че битките са извън родните предели. Хора с различен характер, с различна възраст, с различно отношение към мизерното си битие в мизерното си настояще, хъшовете живеят с общи спомени и обща мисъл за бъдещето.

Битка - безпощадна, безкомпромисна, битка в името на свободна България. Това е и единствена им мечта – битка за свободно отечество. Сигурно в подсъзнанието им витаят мили образи. Отвъд Дунава са близките им, домовете им, нивите и още много скъпи на сърцето неща. Няма начин сърцата им да не копнеят да усетят майчина и съпружеска милувка, ръцете им да не тръпнат да хванат рало, но за това читателите могат само да гадаят.



Обрекли се жертва на родината, хъшовете са затаили съкровените си лични чувства дълбоко в сърцата и пазят своите тайни. За техния личен живот читателят знае само това, което Вазов разказва. Незначителни факти – един бил поп, друг – син на търговец, трети – учител. И толкова.  Знае се със сигурност, че всеки от тези изтерзани мъже, без Бръчков, се е сражавал в Стара планина и няма право да стъпи на родна земя, защото там го чака бесилка. Знае се, че тези „балкански орли”, които живеят в „клетка”, чакат да разперят криле в битка за свободата. И никой не е изненадан, че всички се записват доброволци във войната, и никой не е изненадан от героизма им в сражението при Гредетин. Просто друго не може да бъде!
Едва ли има българин, който да не знае за Никола Страндажата, за този мъдър, благороден и смел знаменосец, когото другарите му дълбоко почитат, но оставят да умре в самота, защото трябва да оцелеят в битката с мизерния живот, за да се впуснат в тази за България.
Едва ли някой ще забрави мъжа с огромно палто без копчета, с лукави дръзки очи, за когото замръзналият Дунав се превръща в път към Апостола. Македонски е авантюрист, комарджия, безцеремонен и безпощаден, когато ограбва другарите си, но нали същият този човек играе на рулетката на смъртта, когато, приличащ на вълк, дебне край къщата на баба Тонка.
Незабравими ще останат Попчето, Димитрото, Владиков и онзи млад идеалист Бръчков, които в гредетинската битка се проявява като истински боец.
Ще запомня хъшовете такива, каквито са – мъченици и герои, изгнаници и родолюбци. Хора, достойни за пример.

 
XHTML and CSS.