Tyxo.bg counter Край елхата
Home Съчинение Край елхата

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Край елхата ПДФ Печат Е-мейл

Днес реших да украсявам елхата ни. Така си бях наумила – при първия сняг, стори ми се романтично.
Седя на пода до двата кашона с играчки и вече половин час ги разглеждам. Някои са стари, много стари и вече поожулени. Не ми дава сърце да ги изхвърля.
Брат ми досадно се върти около мен и само три пъти успя да измърмори: „Вещоманка!”. Влага и презрение в гласа си! Не му обръщам никакво внимание. Научи скоро тази дума и понеже му се струва много интересна, я повтаря постоянно, но като решихме да му изхвърлим старите дънки, си ги прибра и ги закопа някъде в хаоса на гардероба си.
Не съм вещоманка. Просто спомените ми за всяка коледна играчка са като живи. Помня кой, кога и как ми е подарил всяка една.
Голямата червена топка я донесе леля, когато бях на 5 години. Това е първият ми спомен за коледни украси, защото дотогава не знаех, че стъклените топки се чупят толкова лесно. Когато ми я подариха, я подхвърлих от радост и я сграбчих в ръцете да не падне. Стана чудо – сребърно-червени парченца се смесиха с кръв от ръцете ми. Леля пищеше, майка й се караше, аз се дерях с цяло гърло, а баба тичаше с една проскубана метла, че килимчето се поразило. Спомням си как баща ми, след като героично изтърпя началото на какафонията и видя, че всичките ми пръсти са си по местата, каза авторитетно: „Млъкнете всички!”.

Млъкнаха, само че без мен. Исках си топката и толкова. Сигурно съм имала дарбата  с писъци да постигам своето, защото след малко леля ми се завърна със зачервени бузи и държеше в ръце същата топка. Сега тя заема винаги почетно място на елхата. Почти всяка година, преди да я закача, ми се иска да я подхвърля и да я сграбча. Така, да видя какво ще стане, но знам, че от това няма смисъл. Никой няма да ми обърне внимание вече.
Синята топка с бели снежинки, я донесе братовчедка ми от Германия. Там били на мода такива тогава. Не знам защо първо не я исках тази топка. Видя ми се някак различна от другите играчки. Някаква такава, префърцунена, капризна. Едвам ме убедиха да остане на елхата, свряна между клонките, защото все я забутвах на по-скришно. Сега й отреждам подобаващо място – отпред, до червената кипра и голобрадото джудже. Джуджето е без брада, защото миналата година Перо му я оскуба, докато се опитваше да се покатери на елхата. Всъщност джуджето е чичо на Перо, защото го донесоха от Франция 3 години преди да ни донесат персиеца. Перо си дойде с това смешно име на една Коледа в красива кошница, та и той може да се брои за коледна играчка. Подарък ми е от дядо. Между другото Перо е виновникът кашонът със старите играчки да е полупразен. Миналата година се беше докопал до него и явно е разглеждал играчките прекалено усърдно. И понеже не е вещоман, се беше отървал от няколко топки, 2-3 звезди и две прозрачни висулки, в които плуваха снежинки. Ако ме е яд на него, то е за тези висулки, но минало вече.

Закачам на клонките няколко жълти и зелени топки, които купихме с една моя приятелка преди две години. Не си говорим с нея вече, но пазя топките като спомен от приятелството ни, което се развали заради един Дядо Коледа, който след малко ще окача на видно място. Подари ми го едно момче. И с него не си говорим вече. Оказа се, че тогава купил само 3 такива дядовци, но това го научих по-късно. Иначе Дядо Коледа е красавец, между другото и момчето е такова, но и това е минало.
В кашона – архив има още гирлянди и един връх за елха.
Ето този връх сега ми създава най-голям проблем. Той е от миналата година. Подари ми го един съученик, нали знаете някои класове си разменят подаръци. А върхът е невероятно красив, червен, лъскав, някак ти грабва очите изведнъж. И когато го погледна, си спомням едни други очи. Да не си помислите нещо, просто съученик!
А брат ми е купил нова петолъчка за върха на елхата. По-точно изнудил е мама да я вземат от „Пикадили” срещу някакви точки. Той и затова кръжи около мен сега и съска „Вещоманка!”. Иска петолъчката да е отгоре, а аз искам стария връх.
Елха с два върха няма!
И помислете си сега – онези очи срещу „Пикадили”!
Вещоманка или не, миналогодишният връх слагам отгоре на елхата!

 

 
XHTML and CSS.