Tyxo.bg counter Есенни размисли
Home Съчинение Есенни размисли

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Есенни размисли ПДФ Печат Е-мейл

Автор: sramejliva_mimoza97
Една сутрин дървото, което живееше пред нас се събуди. Усети, че въздухът мирише различно. Хората бяха запалили печките. Дървото се огледа в нашия прозорец  и разбра, че дрешката му се е променила. Беше останало със съвсем малко листа, но пък бяха станали много разноцветни – червени, кафяви, жълто-златни. Хареса новия си тоалет.
В този момент още едно листо се отдели и падна на земя.
На дървото му стана малко тъжно. Беше му ясно, че вече е средата на есента и скоро трябва да се раздели със своята премяна. Гледаше отвисоко листата си, нападали край него и макар да знаеше, че през пролетта  ще облече нова зелена и свежа дреха, му се искаше да заплаче. Мислеше си: „Гледай хората, извадиха си дебели дрехи, а пък аз ще остана голо. И това е всяка година!”.



Заваля и намокри дървото.То пак погледна мократа си, остаряла и поодърпана премяна. Тръсна корона, като да прогони тъгата, изправи полуголите си клони и се усмихна на дъжда. Знаеше, че такъв е кръговратът на живота. Мислеше колко си харесва цветния и весел тоалет, който носеше доскоро през ранната есен. Но от друга страна не беше лошо всеки сезон да е с нова дреха. Пък и всеки ден тя ще е различна: ще започне рано на пролет да си облича дрешка в светлозени цветове, после – наситено зелени, после – тук там ще сложи малко жълтичко, после идва ред на златното, после…
Унесе се в мечти и пак заспа под шепота на тихия есенен дъжд.

 
XHTML and CSS.