Tyxo.bg counter Приказките на дърветата
Home Съчинение Приказките на дърветата

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Приказките на дърветата ПДФ Печат Е-мейл
Автор:Teodora
Есента настъпи някак много бързо в моя град. Изведнъж дърветата, които разкрасяваха мръсните улици и скриваха грозните блокове, сякаш остаряха. Смениха цвета на листата си, като че ли несръчен художник беше разсипал жълти, кафяви и някакви странни ръждиви бои.
Дърветата изглеждаха като попарени, но продължаваха да стоят пред олющените блокове.
Пролет, есен, лято и зима; денем и нощем, те стоят по местата си – напомнят на човека за истинската природа. Въпреки грозотата около тях, въпреки  обезобразяването им от хората.  Въпреки болката от загубата на падащите листа, които напускат страдащото дърво едно по едно.
И листата страдат. Разделят се с дървото, но поне пътуват нанякъде.


А то – неподвижно, застанало във времето, може само да гледа и стиска устни от болка. Никой досега не е чувал дърво да говори през есента, но ако то си отвори устата, най – вероятно ще се чуе писък. За рожбите, естествено. И дървото мълчи, скрило мъката си.
Единствено утешение, което му дава сили да понесе родителската си болка, са усмивките на децата, които тичат по жълто-кафявата листна пътека, грабват шепа листа и ги хвърлят нагоре. Връщат им миг от живота. А понякога някое палавниче се закача за оголелите клони на дървото и дълго не иска да се пусне от родителя си. Тогава дървото започва да го приспива с приказка за …
Не знам за какво всъщност разказват дърветата, но толкова ми се иска да чуя тези приказки, да науча какво казват дърветата на децата си, с които вече няма да се видят.

 
XHTML and CSS.