Tyxo.bg counter Дервишово семе – Николай Хайтов
Home Съчинение Дервишово семе – Николай Хайтов

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Дервишово семе – Николай Хайтов ПДФ Печат Е-мейл
Правото на любов лишава Руфат от правото на щастие
Цв. Христова
Разказът на Николай Хайтов „Дервишово семе” е написан по действителен случай. Авторът сменя имената на героите, променя някои моменти, но това с нищо не се отразява върху жестоката истина, изобразена в неговото произведение.
Един от главните герои в „Дервишово семе” е Руфат. Голяма част от читателите на творбата биха обвинили точно него за нещастието и болката, с които живеят Силвина и Рамадан. Това е художествен проблем, който предизвиква въпроса: „А Руфат не страда ли?” Този Хайтов герой не спазва родови и морални принципи, не се придържа към каквито и да било човешки ценности. Той е просто човек, който смята, че може да си купи желаната девойка. Точно тази увереност по-късно става причина за цялото му нещастие.
Руфат, за разлика от Силвина и Рамадан, е много по-динамична личност. Той е зрял мъж, наясно с това, което върши и иска, и е седем години по-голям от героя разказвач. „Лошият” не помага на никого, пие и мързелува, но все пак има сърце, което може да изпитва положителни чувства. Той също живее в епоха, в която човек е лишен от правото на индивидуална изява, но Руфат е и решителен, не се интересува от нищо друго, освен от това, как да си получи своето. Този герой се подчинява само и единствено на желанието и нуждите си. И тук е моментът читателят да се замисли не е ли отношението на Руфат към родовите ценности първата стъпка напред към новите стойности на времето. В името на гордостта и себелюбието той пренебрегва всичко и всички. Не всеки би се осмелил да противоречи и да пренебрегва родовите закони в тази епоха. А при Руфат те дори не се споменават.
Този герой се стреми единствено към целта си – да притежава Силвина. Той „я бил харесал още в първия ден, когато я видел да ходи на двора и си направил дупка на двора да я гледа”. Неговото желание е да се ожени за нея и не се интересува от болката и страданието, които причинява на Рамадан. Въпреки това едва ли имаме право да твърдим, че Руфат не страда. Наистина той има Силвина до себе си – не като жена и личност, съгласила се да живее с него по собствено желание, а като вещ – продадена от едни и купена от други. Именно в това се състои и неговото най-голямо нещастие. Колкото и да е жесток, той има сърце, което чувства, и очи, които виждат. Не му е лесно да гледа как жената на неговите желания и мечти стои до него като животно в клетка. Точно така се чувства Силвина. Тя вижда в съпруга си своето наказание, своя палач, всичко друго, но не и своя съпруг. Ето защо е трудно да се приеме, че Руфат страда по-малко от жена си и от Рамадан, че носи вина за тяхната раздяла.
Рамадан също изживява своята жестока драма. Той има съпруга и деца, но това не му пречи да пробие дупка в плевнята и да гледа чуждата жена, докато неговата „тихом си ронеше сълзите и не продумваше...”. Изповедта на героя: „Жена, деца и цяла камара внуци ще прекрача и при нея ще отида”, разкрива големия конфликт между любовта на човека и неговия дълг.
Всеки от читателите на „Дервишово семе” може по различен начин да оправдае или да обвини героите, но художествената задача на Николай Хайтов е една единствена: да очертае драмата на всеки един от героите. По различен начин и двамата са лишени от правото на щастие.


За Руфат не са важни родовите ценности и задължения. Иска да създаде дом и семейство със Силвина и в крайна сметка успява, въпреки че е нещастен през целия си живот. Макар че я има до себе си, той не е сигурен и се съмнява в чувствата й. Живее, изпълнен със съмнения – неговият живот не е по-нещастен от този на другите двама герои. Минават години, но страхът и несигурността си остават живи в душата на Руфат.
Понякога страданието и болката карат човек да поглежда по различен начин на заобикалящия го живот. Твърде малко е казано за героя като за отделна личност, но все пак и в него, както във всеки друг, има нещо добро. Макар това положително чувство да е само любовта към Силвина и да е причина за злото и болката, родени в друга човешка душа, това добро все пак съществува. За един човек едно нещо е добро, за друг то е лошо и обратно. За определена личност границата между положителното и отрицателното е твърде различна.
Въпреки че наистина обича Силвина, нещо, което е почти сигурно, читателят трябва да признае, че действията на този герой не са подчинени само на любовта. По-скоро той е воден от желанието да отнеме жената на съседа и да докаже, че е по-добър от едно четиринадесетгодишно дете. Но и тук никой няма право да го вини. Руфат плаща и получава това, за което е платил.
Начинът, по който е представен неговият образ, е причина голяма част от читателите да го отхвърлят и презират. Но не такова е и отношението на Николай Хайтов към героя. Авторът усеща страданието на този човек, вижда го като същество, нуждаещо се от състрадание и съчувствие. Ето защо, преди някой да обвини героите, първо трябва да разгледа от три, дори и от четири различни гледни точки всяко едно от събитията. В случая разказвачът е Рамадан, но ако беше Силвина или пък Руфат, всичко щеше да изглежда по друг начин. В сегашния вид на разказа миналото преследва героите и всеки един от тях се характеризира посредством живота и действията на останалите. Читателите имат възможност да видят Руфат само през погледа на Рамадан – неговия най-голям враг, който в мислите си „триста пъти” го е „трепал и съживявал”. Борбата между тях двамата е всъщност битката между доброто и злото, красивото и грозното.
И Рамадан, и Руфат са главни герои в разказа „Дервишово семе” на Николай Хайтов. Двамата много си приличат, но и много се различават. Както единият, така и другият е жертва на обстоятелствата. Всеки от тях е трагически виновен за съдбата си, а и за съдбата на ближния. Руфат е жертва на собствените си амбиции и интереси. Желанието му да бъде над всичко и всеки му причинява единствено болка и разочарование. Той не позволява на прекрасното и красивото да се развиват и да съществуват в него. Самоизмъчва се и се самонаказва не защото такава е целта му, а защото това е резултатът от стремежите му.
Неговата вина не е по-голяма от тази на останалите герои. Руфат купува любов, но получава презрение. Минават годините и жизнеността му изчезва, превръща се в болнав старец, зависим от своя враг. Най-тежкото наказание за него е да вижда как този, над когото се е присмивал и на когото е причинил само болка, го съжалява. Трудно и жестоко е за Руфат да приеме себе си в ролята на болен старец. Нещастието му е голямо, но вината му за това нещастие не е по-малка.

 
XHTML and CSS.