Tyxo.bg counter Тъга и радост
Home Съчинение Тъга и радост

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Тъга и радост ПДФ Печат Е-мейл
Винаги съм мислела, че тъгата е последица от нещо, което се е случило на хората. Знам ли какво: сполетяла ги е някаква беда, разделили са се с близък човек, децата им не слушат или нещо друго, което ги наранява.
В тези дни разбрах колко съм грешила. Изпитвам непоносима тъга, а нищо тъжно не се е случило. Ще се случи. Скоро. Ще се разделим. Всеки ще поеме своя път. Път, за който мечтаехме. Твърде много усилия положихме за тази раздяла. И ето – тя ще се случи.
Ние сме един много силен клас, 30 сме. Заедно сме от много години. Има няколко пришълци, те дойдоха в пети, в шести клас, но някак се вписаха. Станаха част от цялото. Едно многолико цяло и все пак цяло. Всеки от нас е различен. Ние сме малко от така наречените „остри камъни”, но „мелим заедно”. Кога и как се сплотихме въпреки различията си, не знам. Може би когато новата ни класна в пети клас заяви: „Клюки не искам!”, може би когато осъзнахме, че за да се справим с лавината от домашни и контролни, трябва да си помагаме. Да, преписвахме ги един от друг и какво от това. Не е правилно! Не е, но какво от това. Помисли ли някой, че аз не искам да ставам математик, а момчето, с което седя на чин иска да е математик, но не обича историята. И ние си помагахме – аз преписвах от него задачите, а му правех рефератите по история. Доволни сме и двамата.
Не зная дали това ни сплоти, но така си помагахме по различни поводи и това беше нашето противопоставяне на системата, която ни товари с какво ли не, а иначе не се интересува много много от интересите ни. Имаме спортисти, които всеки ден са на тренировки, защо да не им дадем едно рамо, след като наистина нямат време да напишат трите домашни за деня и да научат всички уроци. И двойки сме получавали за подсказване. И единици сме получавали.
А може би се сплотихме заради многото екскурзии, на които ни водеха. Или пък заради самото време, прекарано из класните стаи.
Не знам, но съм сигурна, че тази тъга, която ме е обхванала сега, е заради бъдещето. А то идва, с него и раздялата. И зная, че така трябва да стане. Зная, че всеки е мечтал да влезе в желаното училище. И някои ще попаднат пак в един и същи клас. Но няма да сме заедно – тридесетте.
Подозирам, че и други тъгуват като мен отсега, но никой нищо не казва. Днес един от нашите ме блъсна, без да иска, както се е случвало и друг път, и ми се извини. И представете си, аз забравих да кажа „глупак”, след което трябваше да последва „гъска” - това е постоянният сценарий.
Струва ми се, че ще трябва да се разпъваме между радостта, че свършва годината, и тъгата от раздялата. Тази раздяла няма да е като другите за два месеца. Някои даже ще отпътуват за чужбина. Не искам да мисля, имаме само още 15 дни заедно. Ще тъгуваме и ще се радваме
 
XHTML and CSS.