Tyxo.bg counter Съдбата на една елха
Home Съчинение Съдбата на една елха

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Съдбата на една елха ПДФ Печат Е-мейл
Здравейте, аз съм Тики. Ако се чудите какво съм - аз съм елха. А ако се чудите защо се казвам Тики, ще разберете след малко.
Родих се, тоест направиха ме, преди две години. Не съм китайче. Родилният дом беше една малка стая, в една малка фабрика, в едно малко село някъде из Родопите. Когато се огледах за първи път, около мен имаше много мои сестри, само че бяха с различен ръст. Аз бях сред най-големите. После ме натъпкаха в едни картонени пелени и се отправих на път.
Когато се огледах за втори път, малко се поуплаших. Седях в една голяма стая, от тавана светеха много слънца, а наоколо минаваха постоянно хора. До мен имаше изправени и други мои сестри, коя по-малка, коя по-голяма, но бях най-висока от всички. На всичкото отгоре върху главата ми бяха сложили един стъклен рог, та не смеех да се позавъртя и да се огледам по-добре къде съм попаднала. Все пак видях, че в средата на голямата стая има една още по-голяма наша сестра, но от нея миришеше на нещо различно. И цялата беше покрита с топки, шарени гирлянди, святкаше, гаснеше. Бях шокирана, сигурно ние сме голи. Позеленях още повече от срам.
Сега вече всичко ми е ясно, но как в бебешката си възраст да разбера, че голямата миришеща на хубаво елха била истинска, а ние изкуствени. Все пак трябва да сме благодарни на истинските елхи – за да живеят те, са измислили нас – екологичните.
Ако се чудите как толкова бързо съм помъдряла, трябва да знаете, че ние се учим бързо. Оказа се, че носим родовата памет на отпадъците, от които сме направени. Не могат да рециклират и паметта все пак.
И така, докато се оглеждах наоколо, мене ме купиха. Попаднах в богата къща. Когато ме окичиха, бях като принцеса: стъклени топки, голяма звезда вместо онзи рог на главата ми, лампички, гирлянди. Малко ми беше трудничко да нося всичко това, но нали такава беше модата, търпях. Търпях и тръпнех от желание да разбера какво ще става оттук насетне.
Нищо не стана. Накитиха ме и никой повече не ме погледна. Стопаните заминаха в чужбина. Останах сама в огромния дом. Само по едно време чух гърмежите. Останах и без име. След 7 дни ми взеха премяната и ме набутаха в един найлонов чувал, после ме захвърлиха в едно мазе. Мислех си, че е настъпил краят на моя кратък живот.
Съдбата обаче е непредвидима.
Тази година съм в друг дом и се казвам Тики. Попаднах тук като дарение за бедните,  пък и на мода били белите сестри – това чух, когато ме изнасяха от мазето.
Сега мога да кажа, че съм щастлива, ама толкова щастлива, че чак забравих миналогодишната самота. От един месец съм с една красива премяна от пуканки, сушени ябълки, орехчета в шарени книжки, тук-там има и по някоя стъклена топка. Край мен постоянно тичат децата, кучето Пънки, а котката Стефи дори се опитва да се покатери до звездичката на върха ми. Два пъти вече ме гъта на земята, много яка котка се оказва, но аз не й се сърдя.
На Коледа около мен беше страшна суматоха – носеха се пакетчета, криеха се из клонките ми и всеки викаше „Тики, пази тайна!”. Пази, ама и всеки се опитваше да понадуши кое пакетче е за него – едвам удържах фронта. А като почна разопаковането, беше голям смях. Всичко видях – и подаръците, и усмивките, всичко чух, всичко съхраних в нерециклираната си памет.
Сега се каня довечера да изпратя 2011 и да посрещна 2012. Пооправих си още сутринта тоалета, че снощи ми смениха старите бенгалски огънчета с нови. Ще подремна малко на обяд, че да съм бодра за вечерта – щяла съм да участвам в новогодишните игри.
Олеле, забравих да ви кажа как получих името Тики. Когато ме донесоха с чувала, нещо в клоните ми започна да тиктака. Всички слухтяха, а когато ме измъкнаха от найлоните, се оказа, че старите собственици са забравили едно часовниче. Явно също е било самотно и не можеше да сдържи радостта си, че имаме дом. И момиченцето Мила реши аз да се казвам Тики.
Хайде сега, че скоро часовничето ще покаже края на тази година. Като застанат стрелките на 12.00, сетете се, че ви пожелавам:
ЩАСТЛИВА 2012 ГОДИНА!
 
XHTML and CSS.