Tyxo.bg counter Как ни скара Котаракът в чизми
Home Съчинение Как ни скара Котаракът в чизми

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Как ни скара Котаракът в чизми ПДФ Печат Е-мейл

Автор: Nevinna
Публикуваме писмото в неговия оригинален вид.

Отдавна чета сайта и днес реших да ви разкажа как ни скара Котаракът в чизми. Пиша  с главна буква тоя котак, защото заради него  сме сърдити вече втори ден у дома.
Ако може, сложете темата и във форума, дано и други си кажат мнението – кой е крив и кой прав.

И така какво се случи – в пети клас учат приказката „Котаракът наставник” на Шарл Перо и им дали за домашно да споделят искат ли да имат за приятел човек с качествата на котарака. Нещо са си коментирали там из часа, всеки който е ходил на училище, знае как става.
Моята сестра (с 4 години е по-малка) си написа домашното и поиска да ми го прочете.
Какво да се прави, имам нареждане от нашите да й помагам.
Тя беше написала, че не иска такъв приятел, защото мами, заплашва хората, че ще ги накълца на кайма, отнема имота на човекоядеца с измама и прави мелничарския син царски зет с измама. С една дума не иска приятел с такива качества, защото бил мошеник.

Аз реших да й кажа, че не е права, защото Котаракът е измамил човекоядеца, но пък той е зло същество и е глупав, а и заплашените селяни също са глупави, като повярвали на заплахата, пък и не са ощетени с нищо от смяната на господаря си. И казах, че ще е по-добре да имаш за приятел един хитър човек, отколкото един глупак.
От възникналия спор се стигна някак си до кавга, защото малкото не искаше въобще да помисли върху моите думи и не си промени домашното.
На мен ми беше всъщност все едно какво пише в домашното, но ме хвана яд, че разсъждава глупаво.
Историята обаче не приключи дотук. Като чели домашните, повечето деца искали такъв приятел и започнали да се смеят на сестра ми. Учителката казала, че всеки има право на свое мнение за качествата на героя и за избора на приятели, но в междучасието подигравките не спрели и сестра ми се обидила много. Вечерта разказа на родителите ни как й се смели съучениците й и представете си, аз излязох виновна, че не съм й помогнала с нищо. Обясних, че съм си казала мнението, а тя не го е приела. И тогава те ми заявиха, че трябвало да приема нейното мнение, а да не натрапвам моето, но да й помогна да си го защити по-стабилно.
Аз пък казах, че не мога да защитавам мнения, каквито нямам. И тук се случи това, което обиди мен – майка ми се ядоса и заяви, че затова всичките ми приятели били „нестойностни”. Какво точно значи това „нестойностни”, само тя си знае. Аз не поисках да знам,  за мен са си много стойностни всички до един.
И сега си мълчим у дома. Сестра ми си говори с нашите, но не говори с мен, аз пък не говоря с майка и с нея. Татко се подсмива и нищо не казва, но това пък дразни майка ми, която естествено иска той да вземе нейна страна.
И да приключа, като ви кажа, че не се чувствам виновна за нищо. Не знам вие на какво мнение ще бъдете, но ще се радвам да го чуя.

Коментирайте

 
XHTML and CSS.