Tyxo.bg counter Историята на Дългоушко
Home Съчинение Историята на Дългоушко

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Историята на Дългоушко ПДФ Печат Е-мейл

Автор:Ilina
Имало едно време един бял заек с дълги уши, който всички наричали Дългоушко. Той обичал да се разхожда из градината на Мария, а вечер се прибирал в голямата къща, където цялото семейство сядало на масата за вечеря. И тогава на Дългоушко му било най-забавно. Старата баба Мара слагала на всички от своите вкусни гозби, а Дългоушко подскачал под масата и се увъртал ту при бащата на Мария, който строго му говорел нещо, ту под краката на братчето Петър. Мария се радвала на своя дългоух приятел и му давала от зелето и морковите, които имала в изобилие за него. Дългоушко обаче обичал най-много топлите вечери, когато  влизал в стаята на Мария и тя му разказвала приказки от училище. Най-много харесвало да слуша за палавия Дидо, който се покатерил на едно дърво, за да се прави на герой пред децата, а после го дострашало и цял ден останал на дървото, докато вечерта родителите му дошли да го търсят.
Един ден, било през зимата, Дългоушко видял, че вратата на голямата къща е отворена и решил да подаде носле навън. Не щеш ли тежката врата се хлопнала след него и зайчето хукнало напосоки. Когато се успокоило, къщата вече не се виждала. Около него хвърчали огромни автомобили, хората бързали и никой като че ли не го забелязвал. Дългоушко се опитал да намери пътя за дома. 
Първо насреща му се изпречила една огромна котка с искрящи сини очи. Тя се облизала лакомо и проточила дълга опашка. Зайко я попитал как да стигне до дома. Котараната му предложила да го заведе в един хамбар, където имало много мишки. Дългоушко не разбирал защо са му мишките, той просто искал да се прибере у дома, при бабините гозби, в леглото на Мария. Докато се разправял с Котарана, се появила глутница бездомни кучета, които връхлетели върху котката и новия й дългоух приятел. В настаналата суматоха Дългоушко успял да се измъкне.


Продължил по една малка уличка, но започнало да се стъмнява. Дългоушко едвам виждал хората, къщите, колите. Проблясвали фаровете на колите и заслепявали клетото зайче. Внезапно от небето започнали да се сипят бели кристалчета. Снежинките залудували и Дългоушко ги гледал с изненада. Постепенно всичко започнало да се покрива със сняг. Зайчето започнало да трепери и потърсило място да се скрие. Къде ли е хамбарът с мишките, се питало то и тръгнало напосоки в тъмното. Скрило се до една ограда и зъзнело от студ и от страх. А и започнало да огладнява. Какво ли прави сега Мария, най-добрата му приятелка, дали го търси. Снегът трупал все повече и повече. Дългоушко започнал да се унася и да сънува.
Внезапно в просъница дочул мелодия. Някакви звънчета звънели. Тогава Дългоушко отворил очи, наоколо всичко било покрито в бяло одеяло, а от небето се спускала шейна с девет елена. В шейната – белобрад старец. Зайчето се уплашило и заплакало. Тогава старецът се разсмял „ Хо-хохо….Всички се радват на Дядо Коледа, само ти дългоухо същество трепериш! Хо-хохохо...“. Старецът извадил носната си кърпичка и кихнал в нея. После погладил брадата си и попитал Дългоушко какво си е пожелал за Коледа.
Зайчето на Мария никога досега не било си пожелавало нещо за Коледа. Помислило малко и казало, че иска приказката на Мария. Белокосият старец се засмял: „Хахахаха-хохохо“ и взел зайчето в шейната. Заедно с елените започнали да обикалят градчето, в което някъде трябвало да открият Мария. Обикаляли, раздавали подаръци на малки  и големи.
Дългоушко видял как светят очите на децата,но  видял и как една старица седи сама пред телевизора и в стаята й е студено. Видял, че не всички били щастливи и не навсякъде е топло. Разбрал колко добре си живеел самият той в дома на Мария и си помислил, че е от щастливците на земята.
Изведнъж звънчетата спрели пред познатата голяма къща. Мария, Мария – това е къщата на Мария!
Дядо Коледа се спуснал направо през комина. Дългоушко заедно с него. Когато се озовал в стаята на Мария, зайко бил целия в сажди. Неговата най-добра приятелка спяла, а на очите й били застинали две сълзи. Дългоушко я целунал и тя внезапно се събудила.
И тогава той й разказал най-хубавата приказка на света. 
Мария заспала щастлива, прегърнала Дългоушко. По нослето й имало сажди, но това я правело още по-красива.
А Дългоушко се питал какво ли ще стане утре, когато тя види, че всичко е изцапано в сажди. И започнал да си измисля нова приказка.

 
XHTML and CSS.