Tyxo.bg counter Призракът, който не можеше да чете
Home Съчинение Призракът, който не можеше да чете

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Призракът, който не можеше да чете ПДФ Печат Е-мейл
Автор:Polina
Лятото е най-веселият сезон. Това е времето, когато дърветата са разтворили широко зелените си обятия за слънцето. Цветята всяка сутрин
пият роса и се наслаждават на кристалния й  дъх. Небесносиньото небе приветства усмивките и радостта на децата и улиците повтарят многобройните гласове и смехове.
По това време в едно многолюдно село малко момиченце живееше с родителите си в огромна къща. Детето беше с дълги, като залеза златни коси, вързани на две опашки, с големи искрени сини очи и сияеща усмивка.
Една вечер, докато спеше, момичето чу шум. То стана и излезе в коридора, където се чуваха странни приглушени гласове и стълбите пращяха, като пред разрушаване. Лампите пресветкаха и осветяваха някакви сенки, вървящи в тъмнината, а светкавиците и дъжда предупреждаваха за буря. Детето смело продължи да върви, следвайки шума. То стигна до библиотеката, отвори врата и влезе. Подът, скърцайки, издаваше присъствието на човека в стаята.
Иззад гърба на момичето отнякъде се появи призрачна сянка. Това беше един малък призрак. Той имаше големи сивосинкави очички.
– Ти ли издаваш тези страховити звуци? Защо плачеш така? – пита момичето.
– Знаеш ли, че се чува из цялата къща? Плашиш ме!
– Искам да прочета тази книга, но не мога да я отворя! Нали съм призрак, а и още съм малък и не мога да чета! –  обясни през сълзи то
– Само това ли е? Тогава аз ще ти я прочета! Подай ми я! – предложи детето с готовност.
Момичето седна на земята, разтвори книгата и спокойно зачете. Скоро след това призракът спря да плаче и неусетно заспа.
Родителите на малкия призрак се появиха и в този миг всичко засия. За благодарност, че е помогнала на детето им, те й подариха „Книгата на Желанията”…
На сутринта игривите пламъчета на слънцето надничаха в детската спалня, птичките звънко пробуждаха заспалия вятър, а дърветата сънливо се прозяваха, махайки за сбогом на вечерницата.
Всичко си е както преди, освен книгата, която нощта беше оставила на малко шкафче до леглото и напомняше за невероятното нощно приключение в огромната къща.
 
XHTML and CSS.