Tyxo.bg counter Бръчков до смъртния одър на Странджата
Home Съчинение Бръчков до смъртния одър на Странджата

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Бръчков до смъртния одър на Странджата ПДФ Печат Е-мейл

Автор: П. Йосифова
Единствен Бръчков остава при смъртния одър на Странджата. Дошъл последен при хъшовете, той най-силно усеща нуждата от грижи на Странджата в негостоприемния и чужд град. Той не може да изостави този мъченик на свободата. Неговото благородство е предизвикано от уважение и преклонение, от благодарност и синовна привързаност към безкористния патриот. Бръчков има съзнание за дълг, съзнание на човек, който умее да се отблагодари.
Още първият контакт със Странджата кара младия човек да се възхити от Знаменосеца. Бръчките по лицето и следите от зарасналите рани му подсказват славното и героично минало на този борец. А когато се намесват в разказите и спомените за героичното минало, Бръчков осъзнава, че този човек, прекарал живота си в борба, е истински патриот.
Всичко това поражда страхопочитание и възхищение у младежа, предизвиква почитта му към човека - герой.


А когато гледа литографическата живопис с изображението на Странджата като исполин и надписа: „Да живее храбрият Странджа-знаменосец!”, Бръчков разбира, че най-храбрите и достойните са избирани за знаменосци, а Странджата е един от тях. Неслучайно си е спечелил прозвището Знаменосец, а това още повече поражда у Бръчков уважение и преклонение.
Ако героичното минало на стария герой предизвиква вълнение у интелигента, то настоящето буди искрено възхищение и удивление. Младежът разбира, че само в кръчмата на Знаменосеца хъшовете намират убежище и препитание. Така той върши пак своя мълчалив подвиг, своето благородно дело, което се равнява на подвизите му в Балкана.
Най-силно впечатление върху романтично настроения младеж оказва речта на Странджата. От нея той узнава за удивителното родолюбив на хъша, за подвизите на борците, останали живи в народната памет. Но той чувства и отношението, и обичта му към хъшовете, които за него са „братя мили”. Младежът узнава необходимостта да бъдат мъченици в името на святото дело – свободата. „A хъш значи да се мъчиш, да страдаш - с една дума да бъдеш мъченик.” Бръчков чувства безкористието на Знаменосеца и емигрантите, защото в паметта му завинаги остават да звучат думите: „и ако найдем отплата, то тя ще бъде, освобождението на България - ни повече, ни по-малко”. Ето защо се прекланя пред чутото от човека, изрекъл тези думи.
Особено впечатлен е Бръчков от великата истина, заключена в тези думи - борбата за свободата може да осмисли тяхното мъченичество и саможертва, защото „народ без жертви, не е народ!”
Как може да изостави такъв човек, който е пример за него? Цял трепери от умиление Бръчков, като слуша тези думи. Поривите, които са го довели в Браила, той чува чрез словата, произнесени от най-обаятелния сред хъшовете - Странджата.
Ето защо той не може да изостави този човек, когато се разболява. Върху него се стоварват с цялата си тежест несгодите и мизерията, но той е подтикван от патриотичния си и човешки дълг и му съчувства от цялото си сърце. Разбира, че не може да изостави тази „горда юнашка душа” Остава той и съпреживява страданията му, като благоговее пред него, възприема всяка дума като съвет. Убеден е, че този човек, като си отива от света с тия „славни рани по челото и с тия възпоминания в сърцето”, ще остане светъл пример за поколенията.
За Бръчков Странджата е символ на героизъм, за когото смъртта е като гостенка и е „сладка”, защото е смърт за Отечеството.
Ето защо остава при Странджата в сетните му часове, а това за него е бойно кръщение. Отношението на Бръчков към стария герой е отношението на младото поколение към заслугата на старите юнаци, отдали всичко за борбата и свободата.

 
XHTML and CSS.