Tyxo.bg counter „По жицата” – разказ за споделената мъка
Home Съчинение „По жицата” – разказ за споделената мъка

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


„По жицата” – разказ за споделената мъка ПДФ Печат Е-мейл
Я. Василев
Творчеството на Йордан Йовков отдавна се е утвърдило в литературата като нравствено-етичен кодекс на българската душевност. Неговите герои обитават един кротък и простосърдечен свят – свят на благородство, състрадание, човешка красота.
Тайнствена и привлекателна е силата на художественото въздействие, която идва от текста на Йовков. Вълшебството на поетичния език омайва, а психологизмът на художествените детайли е „ключ” към душите на героите.
Поверието за бялата лястовичка-изцелителка е в основата на трогателния разказ за жизнената драма на едно бедно семейство, на което съдбата е на път да отнеме и последното, най-скъпото – живота на единственото им дете.
Гунчовото семейство не е намерило надежда за спасение, макар че българското име на селото, в което живее, е Надежда. И то тръгва по пътищата на Добруджа да я търси.
Трогателен е разказът на Гунчо за сполетялото ги нещастие. Вярата в чудото – да видят бяла лястовичка – е последното упование в отчаянието.
Моканина е трогнат от сляпата надежда на добрите хора. Надмогва неверието си и стопля нещастните човешки души с надежда: „Пък може да има ... Пък и трябва да има...”
Той не иска и не може да угаси надеждата в светлите Нонкини очи. Моканина сякаш убеждава и себе си в съществуващото чудо на из- целителното добро, което винаги е бяло и чисто: „ ... бяла такава, бяла...” Пожелателното: „Да даде Господ да я видиш ...” преминава в увереност: „... ще я видиш ... и ще оздравееш; чедо; не бой се.” Съчувствието и човешката жал променят думите и те прозвучават като благослов. Моканина искрено се надява, че бялата лястовичка съществува. Желае с цялата си същност да не угасне надеждата, а с нея - и животът в Нонкините очи.
Потегля каруцата след една химера. А пътят за търсещите надежда е безкраен.
Всеки път предполага среща. По своя път Гунчовото семейство се среща с добротата и милосърдието на Моканина. А това е достатъчно основание да бъде извървян пътят към „бялата” надежда. Това е пътят към човека и неговото добро, което носи в душата си всеки от Йовковите герои в разказа „По жицата”. Човешкото страдание и състрадание превръщат творбата в художествена изповед на автор и герои за изплакана болка и споделена мъка.
 
XHTML and CSS.