Tyxo.bg counter Мъката в разказа „По жицата”
Home Съчинение Мъката в разказа „По жицата”

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Мъката в разказа „По жицата” ПДФ Печат Е-мейл
М. Николова
Йордан Йовков е един от големите майстори на разказа в българската литература. Творбата му „По жицата” свидетелства за умението на неговите герои да съхранят високата си нравственост, независимо от многобройните страдания и житейски несгоди. Истинският главен герой е мъката. Тя се появява още в началото на разказа. С цялото си поведение Гунчо – непознатият селянин – изразява нескритата болка, която носи в душата си.
Неговият ръст е противопоставен на вътрешната му несигурност. Душевното равновесие на непознатия е нарушено. Още в началото на разказа Йовков поставя смислов акцент върху ключовата дума „беда”.
Моканина е виждал много хора, но веднага познава изпадналия в беда другоселец. Мъката ясно проличава в погледа и в цялостното му смущение. Сякаш се чувства виновен за сполетялото го нещастие. Болката го изпълва със смирение. И все пак трескавата надежда за спасение на болното му дете остава. Тя го изгаря и той върви по прашните пътища на Добруджа. Опитва се да потисне мъката, да прогони грозния образ на злото, представен чрез фолклорния символен знак на змията, притиснала гръдта на чедото му и отнела усмивката от лицето му. Плаче душата на Гунчо, а трескава надежда гори в скръбните очи на Нонка.
Моканина се докосва до болката на тези хора. Приема я като своя, а с добрите си съчувствени думи им дава сили да продължат по пътя към красивата надежда. Тя е като „бялата лястовичка”, която всеки от тях носи в душата си, и вярва, че доброто ще спаси човека от безкрайното страдание и мъка.
В разказа „По жицата” няма необичайни случки, липсват големи и драматични събития. Всичко, което се случва с героите, е част от обичайния ход на живота им. Основната тема на творбата е темата за страданието, но и за съпричастието на човека към болките на другите около него. Защото лястовичките могат да бъдат бели и черни, животът може да носи радост и мъка, ала това, което остава най-ценно, е добротата в човешките взаимоотношения.
 
XHTML and CSS.