Tyxo.bg counter Да приемеш чуждата болка - „По жицата”
Home Съчинение Да приемеш чуждата болка - „По жицата”

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Да приемеш чуждата болка - „По жицата” ПДФ Печат Е-мейл
Д. Павлова
Разказът „По жицата” е произведение, в което с голяма сила е внушена вярата на Йовков в доброто и убеждението му, че надеждата може да окриля човека в трудния му път, белязан от много грижи и тревоги. С това послание в най-голяма степен е свързан образът на Петър Моканина, през чийто поглед е видяно нещастието на непознатото семейство. Със сърцето си добруджанецът усеща мъката на другоселеца, която го кара да се отрече от тъжната истина ида потвърди нещо несъществуващо, но красиво и носещо утеха на болната девойка и на нейните измъчени родители.
Йовков спира вниманието ни най-напред върху детайлите на облеклото на другоселеца, когото добруджанският овчар, запладнил стадото си край пътя, оглежда внимателно. Моканина бързо разбира, че другоселецът е добър и благ човек.
Портретната характеристика на непознатия селянин е изградена от важни по смисъл детайли, които създават не само визуална представа за героя, но насочват и към същността на неговия характер, към нравствената му същност. Очевидно другоселецът е сиромах, но сиромашията не го е озлобила. Това внушение е постигнато чрез контраста между едрата фигура на героя и добродушието, което селянинът излъчва. Читателят окончателно оформя представата си за непознатия чрез характерния за народната реч фразеологизъм – Гунчо е от онези хора, за които се казва, че и на „мравята път струват”.
Истината за отблия се при Моканина селянин се допълва и чрез характерни детайли от поведението на другоселеца. Погледът е дълбок, обърнат навътре. Изпълнен е с неприкрито страдание. Създава усещане за хаотичност. Всичко около селянина е изпълнено с празнота. Светът е обезсмислен. Говори с усилие за сполетялото го нещастие. Но в разказа му ясно се откроява случката със змията по жътва. Фолклорно-митологичният й образ изразява голямата човешка трагика на семейството. Отминали и настоящи беди се свързват с този традиционен за българския фолклор образ на злото.
Йовков създава свой символен образ – „бялата лястовичка”, с който противодейства на нещастието и безкрайната мъка, притиснали душите на героите. Доброто, „бялата” надежда са въплътени в образа на бялата лястовичка. Тя оживява и в душата на Моканина.
Неслучайно овчарят надмогва съмнението си и съвсем искрено уверява Нонка в нейното съществуване: „Аз я видях, с очите си я видях. Бяла такава, бяла ... ще я видиш и ти...”
Моканина се старае да вдъхне сили у болното момиче да повярва  в надеждата и доброто. Пронизани с човешко състрадание са и прощалните му думи към тримата. Родителите разбират горчивата истина и сълзи напират в очите им. Те тръгват по „пътя” на своята безкрайна мъка. Ключово смислово значение има изразът  „все по теля”. Той изразява безпътицата и безкрайното страдание на човешката душа, сполетяна от страшна беда. Това е и техният живот, изпълнен с грижи и мъка.
Дълбоко замислен остава Моканина. Почувствал чуждата болка, тя става и негова – лична. Мисълта за „бялата лястовичка” тревожи съзнанието му. Символ на надеждата или на човешката мъка е тя? И горестна въздишка изпълва думите на Моканина, изтръгнали се от развълнуваната му душа: „Боже, колко мъка има на тоя свят, боже!”
В тях е болката и на Йовков, съпричастен със съдбата на героите си.
Доброто и злото у човека ясно се открояват в мигове на изпитание. Болката сближава героите от разказа „По жицата” на Йордан Йовков, чиято човешка същност най-ярко се откроява в състраданието и съпричастността към болката на другия.
 
XHTML and CSS.