Tyxo.bg counter Желанието на едно момиче
Home Съчинение Желанието на едно момиче

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Желанието на едно момиче ПДФ Печат Е-мейл

 

Беше 1 юни. Въздухът ухаеше на зелена трева. Три горски феи–тинейджърки  се излежаваха на един дебел бял облак и скучаеха. Днес беше празникът на децата и Великият господар им забрани да си правят шеги с малчуганите. Не, феите не бяха злосторнички, но обичаха да правят малки пакости. Чупеха някоя камионче на момченцата, раздърпваха косите на куклите или правеха така, че децата да изпуснат намазана с конфитюр филия върху новите си дрешки. Какво пък толкова – нека се научат, че животът не е само радости! Но днес – голяма скука. Великият господар беше много строг и никой не смееше да не изпълни повелите му. А слънцето току-що беше изгряло. До залез имаше много време. Трите девойки от време на време се надвесваха надолу с надежда да съзрат нещо, с което да се позабавляват. Нищо.
И изведнъж я видяха. Вървеше по пътеката някак забързано, размахваше ръце, а очите й бяха като две горски кладенчета. Сълзите се ронеха по бузите й.
Най-голямата от феите сбърчи вежди, вдигна ръце нагоре и след миг изрече:
– Любов. Несподелена любов. Току-що е разбрала, че той вече си има друга.

 

– Кой е той? Коя е другата? Какво е станало? – сипеше въпрос след въпрос най-малката от феите.
Тя току–що беше завършила училище и не беше още много веща в четенето на мисли.
– Той е съученик, а тя е приятелката й. Класика! И сега какво? Не можем и да се посмеем  с някоя шегичка. Ако Господарят разбере, ще ни накаже. Ще ни пратят по цял ден да берем ягоди и да пълним онези бездънни щайгички.
– Тогава да направим нещо и да я утешим. Виж колко много плаче – предложи малката фея.
– Съгласна. Какво ще кажете, поне няма да скучаем – усмихна се по-голямата. – Ти какво мислиш? – попита тя близначката си, която беше се родила двадесет минути след нея.
– Да пратим Джуджето на желанията, за да изпълни някое нейно желание. Сигурно ще спре да плаче, пък знае ли се, може и нещо весело да излезе от всичко това.
След малко едно странно същество – Джуджето на желанията – вече чакаше на завоя.
Феите без малко да паднат от облака – толкова бяха любопитни какво ще се случи.
Момичето дори не се сепна, като видя странното джудже, което весело се провикна:
– Здрасти.
– Здравей – отговори девойката – кой си ти?
– Познай, де. Не четеш ли приказки?
– Чета, разбира се. Пораснах вече, но все още чета приказки. Ти се Желайко.
– Позна горе–долу. Вие децата ме кръстихте така, но аз не се сърдя. Казвай тогава!
– Какво да казвам?
– Как какво? Желание. Ще го изпълня, трябва да спреш да ревеш.
Трите феи съвсем увиснаха от облака.
– Пари, хубост – предположи голямата фея.
– Не, ще поиска съученичката й да стане пъпчива като жаба. Тогава онзи ще я зареже и ще се върне при нея – изкиска се близначката й.
– Кон! Ще поиска бяла кобила – промълви най–малката фея.
– Какъв кон? Какви са тези глупости! Да млъкнеш, че ако те чуе Господарят, ще те върне да повтаряш първи клас! Какво ще го прави този кон?
– Ще поиска бяла кобила, с разкошна грива – повтори упорито малката фея.
– Искам, искам бяла кобила. Снежнобяла, с разкошна грива! – каза момичето.
– А бе ти да не си... – заекна джуджето и безпомощно погледна към облака.
Видя само русите коси на малката фея и сините й очи, които сияеха. Близначките ги нямаше.
– Не съм – засмя се девойката и очите й приличаха на бистри извори. – Искам бяла кобила! Или не можеш?
– А, мога, всичко мога, ама...
Докато мънкаше, Желайко направи някакви странни движения и на пътеката се появи бяла кобила с разкошна грива. Тя вървеше към момичето с гордо вдигната глава.
Момичето тръгна към нея, забравило за джуджето, вперило усмихнати очи в кобилата.
– Поне едно благодаря, ама пък и то едно желание...– бърбореше Желайко, докато се възнасяше към облака.
Щастлив момичешки смях събуди Великия господар, който беше задремал на трона си. Той любопитно огледа земята и видя как една девойка на бяла кобила се носеше из полето. Вдигна поглед към небето и видя малката фея, която беше превърнала един бял облак в кон и се носеше щастливо из небесната синева.
„Състезават се палавниците” - помисли си господарят.
Смехът на двете момичета огласяше гората, полето, небето.
Великият господар за миг се замисли дали да не впрегне и той един облак, да им покаже кой е най-добрият ездач, но после се отказа и реши да остави момичетата да се порадват на играта си.

 

 
XHTML and CSS.