Tyxo.bg counter Аз неудачник ли съм, или...
Home Съчинение Аз неудачник ли съм, или...

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Аз неудачник ли съм, или... ПДФ Печат Е-мейл
Отскоро ме човърка този въпрос. Дали аз съм неудачник, или нещо друго е куцо.
Надявам се скоро да разбера. От днес започвам с промените и ако всичко около мен си е все така наопаки, значи аз съм неудачник, а светът си е наред.
Не зная дали и на други мои връстници им се случват подобни неща, каквито на мен, но вече не се търпи. Ще ви разкажа само за вчерашния ми ден, пък вие преценете.
Едвам се събудих за училище сутринта. Не съм сънливец, но вечерта си легнах в един часа. И не съм дремал във Facebook, не съм гледал филми, не съм играл игрички. Трябваше да направя само три презентации. Едната беше по история, другата за опълченците и третата на брат ми, който успял да се похвали пред учителката си, че батко му правел презентациите за десет минути. И така, без да знам, съм поел ангажимента да направя презентация за домашните животни и техните малки, само дето към домашните животни бяха зачислени крава, конче, магаренце, овчица и всичките други добитъци, след което идваха котката, кучето, хамстерчето, зайчето. Брат ми си имаше списък и указание „майка, бебе”, добре че нямаше поне „татко”, защото аз лично не мога да различавам за всички животни кое е мъжко и кое е женско. Десетте минути се оказаха час и нещо.  В един часа, когато всички спяха, успях да приключа.
Трябва да кажа, че всяка презентация беше на диск, защото така бяха поръчали учителките. Те си имаха любим израз по този въпрос „На флашки архив не се прави”. Няма да го коментирам сега, важно е, че всичко беше на дискове. Точно тези дискове са причина все повече да се замислям дали аз съм неудачник, или нещо друго е куцо.
По история всичко си беше нормално, като се изключи факта, че трябваше да тичам до компютърната и да прехвърлям всичко на флашката на госпожата, защото лаптопчето не работеше с дискове. Както и да е, пуснахме презентацията, похвалиха ме и даже ми писаха шестица. Денят, макар че едва не се успах, все пак започна добре.
Вторият час обаче не беше толкова сполучлив. Госпожата влезе, започна да си предава урока, а аз нали чаках да ми поиска презентацията, започнах нещо да се изнервям, вдигнах ръка и казах, че я нося.  Когато тя ми каза, че няма да я гледаме сега, защото не си носела компютъра, отговорих по инерция „Браво!” и това стана повод госпожата да забрави опълченците и десет минути да говори колко не сме я уважавали. На всички беше ясно, че този, който не я уважава, бях аз.
Още по-зле се развиха нещата с третия диск. Брат ми започнал да го показва на съучениците си, нещо се сборичкали и дискът паднал в кофата с вода. Изтрили го и го дали на госпожата, но той не тръгнал. Естествено брат ми  не казал каква е причината, а учителката само казала „Пък аз така разчитах на брат ти”. Пред нашите малкият умник пак си премълчал истината и баща ми твърде неодобрително ми даде съвет да не се заемам с неща, които не мога да свърша както трябва. Истината се разбра чак когато дойдоха съседите на гости и дъщеря им, която е в класа на брат ми, подробно разказа за случката. Баща ми не си взе думите назад, защото по принцип бил прав. Майка ми заяви, че в крайна сметка пак аз съм виновен, защото трябвало лично да занеса диска, а не да го оставям в ръцете на малкото дете.
Първата промяна е вече в ход. Брат ми седи пред заключената врата на стаята ми и нещо мрънка за влечугите, за които нямало да има „майка, бебе”, аз се правя, че не чувам и отказвам да го пусна в стаята.
 
XHTML and CSS.