Tyxo.bg counter За черната дупка, една шейна и още нещо
Home Съчинение За черната дупка, една шейна и още нещо

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


За черната дупка, една шейна и още нещо ПДФ Печат Е-мейл
Бях в черна дупка. И ставаше все по-черна. От дни наред ровех в "Продавалника" да търся шейна за сестра си. Имаше рожден ден след 3 дни и все за шейна говореше. Явно искаше и тя като другите деца да се пързаля по хълма срещу блоковете.
Аз нямах шейна като малък. Прилепвах се към съседските деца и все някак се намествах зад гърба на някого. Тя обаче нямаше моите дарби да се урежда, пък и се срамуваше от момчетата или поне аз така си обяснявах факта, че стърчеше по цял час край пързалката, без да се спусне поне веднъж.
В "Продавалника" шейни много, но при мен пари малко. Обаждах се по няколко обяви, правих опити да се пазаря, но уреждането този път не вървеше, и не вървеше. Или шейната се оказваше бебешка, или цените бяха високи, а продавачите неотстъпчиви.
Оставаше един ден до празника на сестра ми, когато намерих обява с цена 18 лева за шейна, която ми се видя приемлива. Обадих се и не знам защо попитах колко е дълга шейната, а мъжкият глас отсреща с насмешка отговори:
- Знам ли, оставаше и да я меря. На теб колко ти трябва?
- Метър и седемдесет.
Даже не знам защо го казах. Може би защото съм дългуч.
- Бе ти бобслей ли търсиш, или шейна?
Както и да е, разбрахме се да се срещнем. Оставаше да намеря пари.
Вечерта още не бях си отворил устата пред мама и дупката стана още по-черна. Като чу, че искам да купувам шейна, тя ме изгледа с такова възмущение и само измърмори: "Аз едвам ви изхранвам..." Даже и не слушах повече, всичкото си го знам нататък.
Дядо вдигна безпомощно рамене и кимна към баба. Знаех, че тя му прибира пенсията, а да искам от нея пари беше мисия невъзможна. И докато се чудех как към скромните си 5 лева, събрани от закуска и шишета, да присъединя още 13, се появи вуйчо.
- Как е? - весело намигна той - Как е гаджето?
- Зле, няма пари.
Този път се уредих, без да искам. Черната дупка поизсветля малко. Вуйчо беше голям почитател на хубавите жени и това се оказа от голяма полза. Той порови из джоба си, извади 10 лева, ухили се, намигна и рече:
- Хайде, да почерпиш, че то мъж без пари.
Гадже нямах, но десетачката прибрах без никакво чувство за вина. Така си е, мъж без пари, лоша работа. И все пак още 3 лева не стигаха. Макар че внимателно проучих мазето, шишета нямаше повече.  На сутринта дядо се лиши от единия лев, който баба му даваше за кафе и вафла в пенсионерския клуб. Оставаше да се намерят още 2 лева, но те така и не се намериха и със сестра ми отидохме на уговорената среща без тях.
Усещах неприятното стягане под лъжичката, но бях решен да взема шейната.  Когато видях огромния лъскав джип и твърде едрия мъж, който се изтърси от него, стягането под лъжичката се превърна в мъртва хватка. Не стига, че ме беше срам да кажа, че нямам уговорената сума, ами ако и тоя здравеняк се ядосаше, че му губя времето. Добре, че от другата страна на джипа се показа момченце почти колкото сестра ми. Дупката пак поизсветля от гадната си чернота.
Мъжът небрежно ме погледна, отвори багажникът и извади шейната. Сложи я върху белия сняг. Беше направо нова, синя, лъскава. Дупката пак почерня напълно. Помислих си, че мъжът няма да отстъпи от цената. И докато той вдигаше към мен очи, а ръката му се протягаше за парите, отдолу се чуха детски викове:
- Батко, дърпай!
- Татко, дърпай!
Двамата се бяха насадили в шейната и неистово повтаряха:"Батко, дърпай! Татко, дърпай!"
Зеленикавите очи на мъжа смениха цвета си и станаха тъмнозелени. Ръката му така си и стоеше протегната напред. Аз още не бях успял да кажа, че нямам уговорената сума. А към мъртвата хватка под лъжичката се добави и буца лед. За секунда си представих какво ще изпита сестра ми, когато разбере, че няма да вземем шейната. Измънках:
- Не можах да събера 18 лева.
Очите на мъжа се промениха отново и станаха някак жълтеникави, сториха ми се някак усмихнати, само че това едва ли беше възможно в тази ситуация.
- И къде ги събираш тези пари? - попита ме доста рязко.
- Е, от закуски, от шишета, от вуйчо.
Дупката ставаше все по-черна, почна да ме обхваща онзи яд, който идва в момента на безсилието.
- Ти сега какво ще правиш? - попита мъжът, а очите му пак позеленяха.
- Ами, извинявам се, ама не успях..
- Питам те какво мислиш да правиш в близките 1-2 часа. Можеш ли да ги пързаляш тези двамата? После ще говорим.
Двамата, след като явно бяха решили, че напразно си дерат гърлата, влачеха шейната нанякъде.
Следва
 
XHTML and CSS.