Tyxo.bg counter За черната дупка, една шейна и още нещо - втора част
Home Съчинение За черната дупка, една шейна и още нещо - втора част

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


За черната дупка, една шейна и още нещо - втора част ПДФ Печат Е-мейл
Виж: Първа част
Без да дочака отговора ми, мъжът тръгна към лъскавата си кола и викна през рамо:
- Отговаряш с главата си за тях!
Без да се замисля, отчетох, че не каза "за него", а за "тях".
И така се превърнах в пазач на хлапетата, които така добре се разбираха, че в един момент се питах какво правя на пързалката. Представете си как се бях щръкнал отстрани, а децата се спускаха едно след друго, пищяха, смееха се. Без никой да се разпорежда петнадесетината хлапета бяха създали свой ред. Никой никого не пререждаше, не блъскаше, не обиждаше. Да не повярваш, че това е "агресивното" поколение, от което възрастните очакваха само простотии.
Тъкмо бях позабравил липсата на 2-та лева и мъжът пристигна. Не бях усетил как е минало времето, макар че нищо не вършех, освен да тъпча от крак на крак и да "отговарям с главата си" за хлапетата. Онова под лъжичката пак се обади.
- Измръзнахте ли? Хайде стига  пързаляне, да идем да пием чай - разпореди се мъжът, който явно беше свикнал да се разпорежда. - Аз черпя - уточни той, а очите му пак жълтееха и като че ли се усмихваха.
Когато се настанихме в близкото заведение, черната дупка пак сгъсти мрака си.
Момченцето веднага заяви:
- Палачинка с шоколад, мляко с какао.
- И аз! - тръсна сестра ми и даже не ме погледна.
Докато кажа каквото и да било, мъжът поръча за децата и чак тогава попита какво искам. От притеснение изтърсих:
- Едно кафе.
- Две кафета с две палачинки с шоколад. С една дума... - и той повтори поръчката, а дупката вече нямаше накъде да почернява.
Когато свършихме с черпенето, децата замрънкаха да се спуснат поне още веднъж. Навън притъмняваще вече, но все пак желанието им беше зачетено. Това "веднъж" се повтори, потрети. И докато стърчахме край пързалката се опитвах да преценя дали очите на мъжа са зелени или жълти, но не можех да видя в мрачината. Не знам защо, но това много ме интересуваше. Бях почти забравил от любопитство и дупката, и недостигът на пари, и онова под лъжичката. Всъщност май нищо не ме стягаше вече. Само проклетото любопитство ме мъчеше.
После се натоварихме в големия джип и когато се изсулихме от него пред къщата, баба така отвори очи, сякаш бяхме непознати за нея хора, и не можеше да помръдне от прага. Мъжът извади от багажника шейната, връчи я на сестра ми и отсече:
- Това е за рождения ти ден от нас.
Не знам дали въобще бях споменавал, че тя утре има рожден ден. Стоях като пън и не знаех какво да кажа, а тази, която уж никак не можеше да се урежда, пусна една мила усмивка:
- Благодаря. Нали утре ще се пързаляме пак, батко ще ни пази.
Чу се едно категорично "Ще дойдем." от малчугана и само баба успя да отвори уста и да каже:
- Аз ще направя кекс, да, ще направя кекс.
На другия ден всички деца, които бяха на пързалката, ядяха кекс. Сестра ми се хвалеше с новата си шейна, влачеха я с новия й приятел нагоре, пускаха се, пищяха. Беше голям купон.
Само аз стърчах отстрани и размишлявах за черните дупки, които не се оказват толкова страшни, за променящите се очи на едрия мъж, за децата, които можеха да създадат свои ред и без възрастните и т. н.
Когато мъжът пристигна да прибере сина си, пак отидохме в кафенето. Побързах да заявя:
- Аз черпя днес, нали сестра ми има рожден ден.
Все пак бях мъж с пари.
 
XHTML and CSS.