Tyxo.bg counter Лятна занималня
Home Съчинение Лятна занималня

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Лятна занималня ПДФ Печат Е-мейл
Наближава краят на учебната година и всички учители почват да ни оформят. Знаете как е - тестове, контролни, изпитвания.
Моят проблем е българският език. По-точно мъка са ми творческите съчинения, които пишем в училище. За домашните работи се включва майка ми. И те се получават „прекрасни“ според госпожата, а според мен ме направиха до голяма степен за смях пред съучениците ми. Затова напоследък лъжа, че нямам домашно, получавам си забележката. У дома лъжа, че съм забравил да сложа тетрадката в чантата и пак си получавам наказанието.
Но когато трябва да пишем в училище, тактиката ми се проваля. Истината е, че не знам какво да напиша.
Така стана и този път. Имахме за задача да разкажем как мечтаем да прекараме лятото и да поставим подходящо заглавие на съчинението си. Знаех как искам да прекарам лятото, но не знаех как да напиша всичко, което се въртеше в главата ми. Все пак реших, че ще направя опит да се хвана поне за четворката.
Поставих заглавие „Лятна занималня“ и започнах да умувам.  Спомените от миналото лято нахлуха в главата ми.
Всичко започна с това, че майка тръгна на работа и решиха с баща ми да ме изпратят през лятната ваканция на село.  Било обичайна практика при много семейства – така майка сломи плахия ми опит да протестирам, че ме отделят от приятелите ми и ще бъда в някакво „тъпо“ село. Още по-зле ми стана, когато тя заяви, че няма какво да мрънкам, защото просто ще бъда на лятна занималня – с режим, с уроци и точно поставени цели, а няма да се размотавам по цял ден.
Почти три вечер майка писа дневния режим на лятната занималня, събира книги, които задължително трябваше да прочета, записва на дискове уроци по английски, сваля от Интернет тестове по математика.

Спомням си, че тогава не обърнах внимание как татко само се подсмива на нейните усилия. Бях свикнал с мисълта, че моето образование е грижа на майка ми, защото доскоро тя не ходеше на работа и аз бях „основната й грижа“. Сега просто знам, че татко е знаел много добре как „лятната занималня“ ще има съвсем различен вид. Все пак отивах при неговите родители.
Когато след края на учебната година ме закараха на село, майка извади една торба книги, връчи на дядо дневния режим и заяви, че иска всичко да се спазва точно, защото не може почти три месеца да бъдат пропилени и че такава дълга ваканция е гибелна за детското развитие, защото децата бързо забравят, а и бързо се научават на мързел. Интересно беше, че нито дядо, нито баба се опитаха да оспорят нейните решения, а само повтаряха: „Добре. Да. Добре.“ Дори за миг не си помислих, че някой ще посмее да не  изпълни нещо от поръчаното.
А сигнали е имало: татко продължаваше само да се подсмива, а дядо беше захлупил очите си с гъстите си вежди и кимаше в знак на съгласие.
Според режима трябваше да ставам точно в 8.00. До 9.00 тоалет и закуска. От 10.00 до 12.00 -  английски и математика. Обяд и отдих – до 14.00. Следваха два часа четене на книга, един час игра на таблета, почивка на чист въздух и т н.
Режимът обаче се обърка още на другата сутрин. Будилникът на къщата закукурига още в 6 часа, а баба почна да вика с пълен глас: „Герчо, млъкни, шът, млък!“ Герчо явно знаеше, че нищо няма да му се случи, а и че ролята му е да събужда хората. Затова продължаваше да си кукурига и добави пляскане с крила. Аз пък, събуден не според режима на майка, умирах от смях, като гледах как баба преследва петела и шътка, а той продължава да си върши работата с усърдие.
Провал имаше и по точка втора, защото бабините мекици така ме съблазниха, че забравих реда и почнах да лапам, преди да си направя тоалета.
Но най-големите нарушения бяха спрямо сериозната част на режима, в която майка беше заложила мерки срещу моето забравяне и затъпяване.
Вместо всяка сутрин да решавам тестове и да се занимавам с уроците по английски от дисковете, помагах на дядо да пасем козите Мара и Маруша, яздех коня Аякс, косях трева, ходех за риба, поливах доматите и пипера, въртях се в ковачницата на дядовия брат и правех още куп непредвидени в плановете на мама дейности.  След обед, докато баба и дядо подремваха, прочитах по някоя страница, изслушвах някои и друг диск, а с математиката бързо се справях, защото и без това ми е любимият предмет. Вечер тичах с децата от махалата и какви ли не щуротии ни се случваха.
Когато мама се показваше на Скайпа и ни питаше изпълняваме ли всичко, ние казвахме „Да!“, а дядо пускаше вежди над очите си, за да не види тя как се подсмиват очите му.
Най-интересното е, че свършихме почти всичко от поръчаното, но някак между другото.
Когато дойдоха в края на лятото да ме приберат, майка започна да събира книгите и тестовете, попита и за листа с режима на „лятната занималня“, но никой не знаеше къде е.
Дядо и баба заявиха, че го научили наизуст и затова прибрали някъде хартията „да се не затрие“.  Татко все така се подхилваше и си мълчеше...
Сигурно съм написал много по-малко от това, което си спомних за миналото лято, но когато госпожата ни върна съчиненията и каза, че моето е „прекрасно“, не изпитах чувство, че ставам за смях, както с домашните, в които мама развихряше фантазията си.
И наистина искам и това лято да съм на такава лятна занималня.
 
XHTML and CSS.